Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пандемията – „Какво следва?“

Откриване на изложбата „Какво следва?“.
Снимка: Фотокорпус

Новата нормалност“, както започна да се нарича този исторически момент, оформя своите нови модели на поведение и взаимоотношение. Социалната изолация и затвореният достъп към общественият живот отключиха безпрецедентна съпричастност и солидарност сред хората” – пише в кураторския си текст към изложбата „Какво следва?“ Галина Димитрова-Димова.

Изложбата е открита в галерия „CredoBonum“ до 14 февруари. Включва произведения на 10 художници и авторски колективи. И пак по думите на куратора – тя е „пъстър калейдоскоп, разказ с отворен край, споделени мисли и преживявания относно това какво ни се случи и какво предстои“...

За изложбата „Какво следва?“ и за участието му в нея е разговорът с Лъчезар Бояджиев.



Лъчезар Бояджиев. „София иска радости (езеро, виенско колело, екскурзия на Витоша)“, 2020.
Лъчезар Бояджиев. „София иска радости (езеро, виенско колело, екскурзия на Витоша)“, 2020
Оригинал: рисунка, молив върху хартия Fabriano ‘Academia’ 200 g; 107 х 207 см (в рамка)
В изложбата: дигитален печат върху хартия Paul Calle Fine Art; 90 х 174 см
Цикъл: „Утопични решения за дистопични градове“, 2007 – в развитие

Във времето на пандемия от Ковид-19 се изолирам в моя дом-ателие. Ужасно ми липсват и радостите в живота, и природата. Липсва ми да съм „сред“ и „със“ природата в моето село по средата на Балкана. Липсват ми забавленията и радостите с приятели – в планината, или на плажа (веднъж това да отмине, ще върнем нудизма на Черноморския бряг!). Всъщност, изолацията не ми пречи чак толкова. То е като да си сам в ателието за 3-6 месеца при творчески престой нейде. Такива ситуации винаги са били продуктивни за мене. Но ненавиждам страха, който дойде с вируса, с пандемията и с неизвестното, което се таи там нейде по света.

Влязох в режим на „дистанцирана телесност“. Но все едно ми липсва природата и искам повече радости...:) А това пък искам за София – да се влее в природата, „изпълзявайки“ на връх Витоша. Искам град и планина да се слеят в някакъв магичен килим – зелено-градски организъм, а не асфалтно-бетонна джунгла. А на връх планината искам да има Виенско колело. Въздушните течения са силни там горе. Колело не само, че ще се задвижва от вятъра по най-екологичен начин, но ще произвежда и чиста енергия! И още – искам да има красиво, изумително, чисто езеро до града, „във“ града, навсякъде около града...

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изложба

За изгубения и наличния свят

"Спрете Земята, искам да сляза!" – този абсурден и шеговит лозунг чух като дете от по-големите каки и батковци. Може би затова го свързвах с младежките вълнения и хипи движението през прословутата 1968-а и в началото на 70-те години на миналия век, които неизбежно отекваха и в България. Доста по-късно научих, че е от сборник с афоризми на полския..

публикувано на 14.06.25 в 16:55
Снимката е илюстративна

Добре, че е пародията!

В редакция "Хумор и сатира" не ни влече, но сме длъжни да следим новините и не можем да кажем нещо забавно за тях, макар и това да сме длъжни да правим. За да не изпадаме в когнитивен дисонанс (и такива думички сме чували), търсим убежище в абсурда, в пародията. Намираме ли го можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ще..

публикувано на 14.06.25 в 15:40
Радослав Владимиров

Радослав Владимиров между театъра, киното и дървените играчки

12-ото издание на Международния фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загорабеше водено от актьора Радослав Владимиров. Той играе и в два от филмите, селектирани на фестивала, единият от които е "Сватба" по Хайтов. Радослав е част от Пазарджишкия театър, но също така създава и играчки от дърво за деца с потребности. Играчките..

публикувано на 14.06.25 в 13:25

Сто и един пъти списание "Страница"

"Лъжа е, че поетите са безотговорни и не се съобразяват. Патологичната им чувствителност води до неизбежното страховито оперение, което би трябвало да внушава борбеност, но всъщност е акт на самозащита. Далече назад, в памучните пелени на детството лежи, опишкан до кръста, но горд и независим, розовият мегалит от ценности, недостъпен за филтрираното..

публикувано на 14.06.25 в 12:20

Започва първият фестивал на изкуствата "Културно-отворени гардероби"

Изложби, литературни четения, театър, българско късо кино, музика и съвременни танци, работилници, мода и разнообразен базар – това предлагат първите "Културно-отворени гардероби", които очакват своите посетители на 15 юни в Панчарево. С този целодневен фестивал на изкуствата фондация "Отворени гардероби" прави следваща крачка към своята дейност, в..

публикувано на 14.06.25 в 09:35