Пандемията – „Какво следва?“

публикувано на 02.02.21 в 08:55

Откриване на изложбата „Какво следва?“.

Снимка: Фотокорпус

„Новата нормалност“, както започна да се нарича този исторически момент, оформя своите нови модели на поведение и взаимоотношение. Социалната изолация и затвореният достъп към общественият живот отключиха безпрецедентна съпричастност и солидарност сред хората” – пише в кураторския си текст към изложбата „Какво следва?“ Галина Димитрова-Димова.

Изложбата е открита в галерия „CredoBonum“ до 14 февруари. Включва произведения на 10 художници и авторски колективи. И пак по думите на куратора – тя е „пъстър калейдоскоп, разказ с отворен край, споделени мисли и преживявания относно това какво ни се случи и какво предстои“...

За изложбата „Какво следва?“ и за участието му в нея е разговорът с Лъчезар Бояджиев.

00:00 / 00:00

Разговор на Диана Попова с Лъчезар Бояджиев в „Музей в ефира“

Лъчезар Бояджиев. „София иска радости (езеро, виенско колело, екскурзия на Витоша)“, 2020.

Лъчезар Бояджиев. „София иска радости (езеро, виенско колело, екскурзия на Витоша)“, 2020
Оригинал: рисунка, молив върху хартия Fabriano ‘Academia’ 200 g; 107 х 207 см (в рамка)
В изложбата: дигитален печат върху хартия Paul Calle Fine Art; 90 х 174 см
Цикъл: „Утопични решения за дистопични градове“, 2007 – в развитие

Във времето на пандемия от Ковид-19 се изолирам в моя дом-ателие. Ужасно ми липсват и радостите в живота, и природата. Липсва ми да съм „сред“ и „със“ природата в моето село по средата на Балкана. Липсват ми забавленията и радостите с приятели – в планината, или на плажа (веднъж това да отмине, ще върнем нудизма на Черноморския бряг!). Всъщност, изолацията не ми пречи чак толкова. То е като да си сам в ателието за 3-6 месеца при творчески престой нейде. Такива ситуации винаги са били продуктивни за мене. Но ненавиждам страха, който дойде с вируса, с пандемията и с неизвестното, което се таи там нейде по света.

Влязох в режим на „дистанцирана телесност“. Но все едно ми липсва природата и искам повече радости...:) А това пък искам за София – да се влее в природата, „изпълзявайки“ на връх Витоша. Искам град и планина да се слеят в някакъв магичен килим – зелено-градски организъм, а не асфалтно-бетонна джунгла. А на връх планината искам да има Виенско колело. Въздушните течения са силни там горе. Колело не само, че ще се задвижва от вятъра по най-екологичен начин, но ще произвежда и чиста енергия! И още – искам да има красиво, изумително, чисто езеро до града, „във“ града, навсякъде около града...