Днес град Раковски чества своя празник. Навършват се 55 години от датата 3 февруари 1966 година, когато с Указ 100 на Президиума на Народното събрание селата Генерал Николаево, Секирово и Парчевич се обединяват в едно населено място, наречено град Раковски. За българите мястото е свързано с най-голямата католическа общност у нас.
Зам.-кметът на Община Раковски Йовко Романов разказва за празника и за развитието на града в “Нашият ден“.
“Искам да поздравя град Раковски с 55-годишнината от основаването на града. С право се казва, че се явява като перла в България, защото сме наследници на павликяните и сме като център на католицизма тук. По принцип градът е основан от три села, които и към днешна дата са изключително сплотени и като граждани целеустремени. Това, което ни обединява, определено е вярата и смея да кажа трудолюбието на нашите съграждани. Така че имаме повод и основание да се гордеем.“
“За съжаление с пандемичната обстановка няма да успеем да го честваме така, както ни се искаше, а ще бъде в един по-скромен порядък.“
Промяната в града в последните години
“Смея да кажа, че от 2016-а насам градът се развива доста бурно, бяхме отбелязани на световната карта с посещенията на папа Франциск. Изключително мащабно градът започна да се развива чисто инфраструктурно и образователно. Нашият чисто естествен прираст от година на година се подобрява, което означава, че градът и общината се превръщат в предпочитано място за живот и за нашите съграждани, и за външни хора. Градът от 2016 г. досега претърпява едно наистина приятно развитие и откъм живот, и откъм култура. И самобитността на Раковски успява да се запази, което е знак, че развитието, вярата и самобитността могат да вървят ръка за ръка.“
В Раковски се преселват все повече хора
“Според мен това се дължи, на първо място, на географското положение на града. Близо сме до автомагистралата. Южна България е една търговска зона, която също се развива. Има поминък за хората. Освен всичко друго, може би и католицизмът като вяра задържа хората на това място. И кой където и да ходи в чужбина, все пак в един момент се завръща тук в града“, казва Романов и посочва:
“Нямаме устойчива емиграция, по-скоро се забелязва в последно време, че външни хора търсят място за живеене и в общината, и в самия град. И не на последно място, искам да кажа, че от 2016 г. досега, поради увеличения брой на новородените деца, сме направили три чисто нови детски ясли и две градински групи, като в последните анализи от тази година осъзнаваме, че с новите бройки родени деца ще ни трябват още две групи, което означава, че ръстът се покачва и при нас демографската криза я няма. Имаме деца, имаме млади хора и се гордеем с това. Всички си остават тук, или поне по-голямата част.“
“Тази година имаме четири нови класни стаи по същата причина, че просто няма места в старите сгради. И продължаваме да растем. За следващата година планираме още поне две или четири.“
“Формулата за успех едно малко населено място да просъществува, е да намерим начин да задържим младите хора, да им осигурим поминък. За нас е важно условията, които създаваме в града, по нищо да не отстъпват на големия град. И в същото време малкото населено място има редица предимства пред големия град – спокоен начин на живот, къща с двор. Тези неща трябва много да се рекламират, трябва да се убеждават хората, че не е задължително да е лошо да си в едно по-малко населено място.“
Има ли безработица
“Смея да кажа, че с безработицата сме много добре, може би 7-8% да има безработни. И аз често се шегувам с г-н кмета, че при нас безработните са само тези, които не искат да работят, сиреч мързеливите. И тези, които действително нямат шанса да работят, т.е трудоустроените хора. За всеки друг човек, който има нагласата да работи и желанието да го направи, със сигурност може да се реализира в не една или две сфери.“
Повече за развитието на град Раковски, както и коментар за изборната дата през април, можете да чуете от звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" диригентът Йордан Камджалов и ръководителят на Първото частно училище и детска градина "Д-р Мария Монтесори" – Мая Василева, споделят своите възгледи за силата на музиката, образованието и духовността в изграждането на достойно общество. Музиката като мост към безсмъртието На 152-ата годишнина от гибелта на Васил..
Журналистката Лияна Панделиева става популярна едва 19-годишна като "детето на демокрацията" и за нашите родители името ѝ е култ! Животът ѝ и днес продължава да ярък и краен, острият ѝ език не е спестен дори в постовете ѝ във Фейсбук. Тя е фотограф, писател, ПР, вечните ѝ пътешествия са пословични, компетентна е по въпросите на българския..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази революционна технология, като инвестициите в сектора достигат невиждани размери. В този контекст възникват и въпроси за мястото на Европа и на България в надпреварата за използване на изкуствения..
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg