Днес град Раковски чества своя празник. Навършват се 55 години от датата 3 февруари 1966 година, когато с Указ 100 на Президиума на Народното събрание селата Генерал Николаево, Секирово и Парчевич се обединяват в едно населено място, наречено град Раковски. За българите мястото е свързано с най-голямата католическа общност у нас.
Зам.-кметът на Община Раковски Йовко Романов разказва за празника и за развитието на града в “Нашият ден“.
“Искам да поздравя град Раковски с 55-годишнината от основаването на града. С право се казва, че се явява като перла в България, защото сме наследници на павликяните и сме като център на католицизма тук. По принцип градът е основан от три села, които и към днешна дата са изключително сплотени и като граждани целеустремени. Това, което ни обединява, определено е вярата и смея да кажа трудолюбието на нашите съграждани. Така че имаме повод и основание да се гордеем.“
“За съжаление с пандемичната обстановка няма да успеем да го честваме така, както ни се искаше, а ще бъде в един по-скромен порядък.“
Промяната в града в последните години
“Смея да кажа, че от 2016-а насам градът се развива доста бурно, бяхме отбелязани на световната карта с посещенията на папа Франциск. Изключително мащабно градът започна да се развива чисто инфраструктурно и образователно. Нашият чисто естествен прираст от година на година се подобрява, което означава, че градът и общината се превръщат в предпочитано място за живот и за нашите съграждани, и за външни хора. Градът от 2016 г. досега претърпява едно наистина приятно развитие и откъм живот, и откъм култура. И самобитността на Раковски успява да се запази, което е знак, че развитието, вярата и самобитността могат да вървят ръка за ръка.“
В Раковски се преселват все повече хора
“Според мен това се дължи, на първо място, на географското положение на града. Близо сме до автомагистралата. Южна България е една търговска зона, която също се развива. Има поминък за хората. Освен всичко друго, може би и католицизмът като вяра задържа хората на това място. И кой където и да ходи в чужбина, все пак в един момент се завръща тук в града“, казва Романов и посочва:
“Нямаме устойчива емиграция, по-скоро се забелязва в последно време, че външни хора търсят място за живеене и в общината, и в самия град. И не на последно място, искам да кажа, че от 2016 г. досега, поради увеличения брой на новородените деца, сме направили три чисто нови детски ясли и две градински групи, като в последните анализи от тази година осъзнаваме, че с новите бройки родени деца ще ни трябват още две групи, което означава, че ръстът се покачва и при нас демографската криза я няма. Имаме деца, имаме млади хора и се гордеем с това. Всички си остават тук, или поне по-голямата част.“
“Тази година имаме четири нови класни стаи по същата причина, че просто няма места в старите сгради. И продължаваме да растем. За следващата година планираме още поне две или четири.“
“Формулата за успех едно малко населено място да просъществува, е да намерим начин да задържим младите хора, да им осигурим поминък. За нас е важно условията, които създаваме в града, по нищо да не отстъпват на големия град. И в същото време малкото населено място има редица предимства пред големия град – спокоен начин на живот, къща с двор. Тези неща трябва много да се рекламират, трябва да се убеждават хората, че не е задължително да е лошо да си в едно по-малко населено място.“
Има ли безработица
“Смея да кажа, че с безработицата сме много добре, може би 7-8% да има безработни. И аз често се шегувам с г-н кмета, че при нас безработните са само тези, които не искат да работят, сиреч мързеливите. И тези, които действително нямат шанса да работят, т.е трудоустроените хора. За всеки друг човек, който има нагласата да работи и желанието да го направи, със сигурност може да се реализира в не една или две сфери.“
Повече за развитието на град Раковски, както и коментар за изборната дата през април, можете да чуете от звуковия файл.
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Споделеното родителство – защитен ли е най-добрият интерес на детето? Защо е важно за детето да има съвместно упражняване на родителските права, равностойно и равнозначно участие на двамата родители в живота му? Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, внесени от ИТН,..
На 10 юли десетокласникът Кристиян Вълев – момче с детска церебрална парализа, изкачи връх Мусала с помощта на специализирана количка. Тази негова мечта сбъднаха доброволците от фондация "Ела и ти". Събитието с наслов "С Криско на Мусала" е част от тяхната кауза за по-достъпни природни гледки и кътчета, с което за пореден път напомнят, че планината е..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg