Днес град Раковски чества своя празник. Навършват се 55 години от датата 3 февруари 1966 година, когато с Указ 100 на Президиума на Народното събрание селата Генерал Николаево, Секирово и Парчевич се обединяват в едно населено място, наречено град Раковски. За българите мястото е свързано с най-голямата католическа общност у нас.
Зам.-кметът на Община Раковски Йовко Романов разказва за празника и за развитието на града в “Нашият ден“.
“Искам да поздравя град Раковски с 55-годишнината от основаването на града. С право се казва, че се явява като перла в България, защото сме наследници на павликяните и сме като център на католицизма тук. По принцип градът е основан от три села, които и към днешна дата са изключително сплотени и като граждани целеустремени. Това, което ни обединява, определено е вярата и смея да кажа трудолюбието на нашите съграждани. Така че имаме повод и основание да се гордеем.“
“За съжаление с пандемичната обстановка няма да успеем да го честваме така, както ни се искаше, а ще бъде в един по-скромен порядък.“

Промяната в града в последните години
“Смея да кажа, че от 2016-а насам градът се развива доста бурно, бяхме отбелязани на световната карта с посещенията на папа Франциск. Изключително мащабно градът започна да се развива чисто инфраструктурно и образователно. Нашият чисто естествен прираст от година на година се подобрява, което означава, че градът и общината се превръщат в предпочитано място за живот и за нашите съграждани, и за външни хора. Градът от 2016 г. досега претърпява едно наистина приятно развитие и откъм живот, и откъм култура. И самобитността на Раковски успява да се запази, което е знак, че развитието, вярата и самобитността могат да вървят ръка за ръка.“

В Раковски се преселват все повече хора
“Според мен това се дължи, на първо място, на географското положение на града. Близо сме до автомагистралата. Южна България е една търговска зона, която също се развива. Има поминък за хората. Освен всичко друго, може би и католицизмът като вяра задържа хората на това място. И кой където и да ходи в чужбина, все пак в един момент се завръща тук в града“, казва Романов и посочва:
“Нямаме устойчива емиграция, по-скоро се забелязва в последно време, че външни хора търсят място за живеене и в общината, и в самия град. И не на последно място, искам да кажа, че от 2016 г. досега, поради увеличения брой на новородените деца, сме направили три чисто нови детски ясли и две градински групи, като в последните анализи от тази година осъзнаваме, че с новите бройки родени деца ще ни трябват още две групи, което означава, че ръстът се покачва и при нас демографската криза я няма. Имаме деца, имаме млади хора и се гордеем с това. Всички си остават тук, или поне по-голямата част.“
“Тази година имаме четири нови класни стаи по същата причина, че просто няма места в старите сгради. И продължаваме да растем. За следващата година планираме още поне две или четири.“
“Формулата за успех едно малко населено място да просъществува, е да намерим начин да задържим младите хора, да им осигурим поминък. За нас е важно условията, които създаваме в града, по нищо да не отстъпват на големия град. И в същото време малкото населено място има редица предимства пред големия град – спокоен начин на живот, къща с двор. Тези неща трябва много да се рекламират, трябва да се убеждават хората, че не е задължително да е лошо да си в едно по-малко населено място.“
Има ли безработица
“Смея да кажа, че с безработицата сме много добре, може би 7-8% да има безработни. И аз често се шегувам с г-н кмета, че при нас безработните са само тези, които не искат да работят, сиреч мързеливите. И тези, които действително нямат шанса да работят, т.е трудоустроените хора. За всеки друг човек, който има нагласата да работи и желанието да го направи, със сигурност може да се реализира в не една или две сфери.“
Повече за развитието на град Раковски, както и коментар за изборната дата през април, можете да чуете от звуковия файл.
С доц. Костадин Коларов – ръководител на Катедра "Предприемачество" към УНСС и директор на Института по предприемачество разговаряме в "Нашият ден" след връчването на дипломите на бакалаврите и магистрите от випуск 2025. В студиото на предаването е и Елиана Чакърова , която е магистър в първия випуск на специалност "Дигитален стартов бизнес" ...
Днес в Стара Загора ще се състои първото издание на форума "Парад на професиите" , който се организира от ОМНИ Human Development, с подкрепата на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката. Партньор на събитието е Търговско-промишлената палата – Стара Загора. Редакторът Ани Маринова представя събитието в..
В последните години инвазията на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Новите изследвания показват тревожни тенденции: постоянният престой в социалните мрежи, съчетан с безкрайното скролване, понижава тревожността, но в дългосрочен план увеличава риска от депресивни състояния. Причината – непрекъснатите..
В рамките на 26-ото издание на Коледния музикален фестивал Държавна опера – Варна представя мюзикъла "Дух" , вдъхновен от едноименния филмов шедьовър. Постановката е дело на режисьора Сребрина Соколова , а музикалното ръководство и диригентската палка са поверени на С трацимир Павлов . В ефира на "Нашият ден" Павлов сподели, че зрителите..
Темата за страданието има светогледен характер, понеже повдига въпроса: "Как да си обясним неизброимите и ужасни страдания по света?" На него се дават различни отговори от философска гледна точка, които обаче се провалят в практически, в чисто човешки план. Въпросът за това как може да има страдание в свят, създаден от добър и всемогъщ Бог, стои в..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg