Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Скот Кинси, Завинул и Луниваз

"Джаз клуб" представя пиеси от албум, посветен на музиката на Джо Завинул – “We Speak Luniwaz”. Това са пиеси, създадени от Завинул и съвременни творби, замислени и изсвирени в неговата стилистика; композиции, на които музикалният говор е на езика на Завинул. Освен неговата личност, основна фигура в тази блестяща продукция е пианистът Скот Кинси (Scott Kinsey), обявен за протеже на Джо Завинул. 

Zawinul – човекът на музиката, овладял синтезатора почти до съвършенство, композитор-концептуалист, могъща, влиятелна фигура в цялата история на джаза. Самият Завинул възлага на Скот Кинси именно той да бъде продължител на неговото дело. Чудно или не, стиловите похвати на Завинул наистина се вплитат в звуково-естетическата амалгама на импровизациите и музикалната инвенция на Кинси. Това става ясно от 20-годишната му дейност като основен член на квартета „Трайбъл Тек“ (заедно с Гари Уилис, Кърк Ковингтън и Скот Хендерсън); видно е от реализацията на проектите „Кинестетикс“; продукциите с индийската басистка-и-певица Наина Кунду; работата му с АRС Trio; квартета му Human Element, който българската публика срещна заедно с Гарисън, Новак и Тунчбоячиян, за да се стигне до осъществения през 2019 година албум, обект на вниманието ни в "Джаз клуб": “We Speak Luniwaz”.

В звукозаписите са Кинси – заедно с Адриан Феро и Джими Хаслип – бас; Арто Тунчбоячиян – перкусия и вокали; Герго Борлай – барабани; Катис Бъкингам – саксофони и флейта; Робърт Томас, Брад Дъц, Сирил Атеф – перкусия; Наина Кунду – вокали.

Албумът носи името “We Speak Luniwaz”, иначе казано: „Ние говорим Луниваз“ или Луниуоз, т.е. езика на Завинул или Зоуинул, както се произнася в САЩ името на родения във Виена композитор, но погледнато обратно. Прочитането наопаки е успоредна закачка и с продукцията на Майлс Дейвис “Selim Sivad Evil” или “Miles Davis Live”, ако се четат думите отзад-напред, (активното присъствие на Джо Завинул в електро-формациите на Майлс от края на шейсетте).

За продукцията “We Speak Luniwaz” Скот Кинси подбира музиката от репертоара на Завинул като самостоятелен лидер, както и от албуми на формацията „Уедър Рипорт“: “Black Market”, “Night Passage”, “Procession”, “Mysterious Traveler”, “Night Passage” и “Tale Spinnin’”. Отсъства любимият “Sweetnighter” – вероятно е запазен за следваща продукция.

През годините Кинси плавно, по естествен път се вписва в музикалното изкуство на планетата като авангардист и визионер в съвременния-и-бъдещ джаз. Преодолял гравитацията на модела „между вчера-и-днес“, Скот Кинси стига дълбини и върхове, разкривайки тайните на синтезиса в перспективата на нова виртуалност, която съумява да пресътвори в хуманизирана реалност и елегантно поднася знанието Luniwaz.

"Джаз клуб" – четвъртък от 23.00 до 24.00 часа




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лоран Пейи със стилна версия на "Перикола" от Офенбах на сцената в Лиеж

По традиция в периода преди Нова година Кралската опера на Валония в Лиеж предлага на публиката заглавия от по-лекия, комичен жанр. През 2024 г. това бе оперетата "Перикола" на Жак Офенбах, реализирана от Лоран Пейи. Френският режисьор е най-изявеният сценичен интерпретатор на творбите на Офенбах днес, достоен наследник на именития от близкото минало..

публикувано на 02.02.25 в 08:05

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50

Песенната изповед на "македонската самодива" – Росица Лазарова

Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..

публикувано на 30.01.25 в 17:30
Ювал Рафаел

Оцелялата от фестивала "Нова" Ювал Рафаел ще представи Израел на Евровизия

Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..

публикувано на 29.01.25 в 08:45