Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Главен герой

Антон Митов: "Най-щастливият ден" дойде, когато станах шеф на Архивния фонд

| обновено на 08.02.21 в 17:50
Снимка: БНР

По повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" се среща с лица и гласове от програмата. 

Главен герой е Антон Митов, директор на Архивния фонд на БНР и дългогодишен колега в програма "Христо Ботев".

Пътят към Радиото

"Когато човек е млад, се пробва къде е добър. Пробвах с рисуването – обаче се оказа, че не съм толкова добър. Изведнъж се оказа, че мога да пиша, мога да говоря, гласът ми е хубав. И така стигнах до Радиото. И то във времена, когато всичко беше измислено – трябва да имаш добро потекло, да си свързан с определени служби. Аз потеклото го имах, но не съм свързан с определени служби – от години съм началник и не знам какво не е проверено по мене... Започнах от най-ниското стъпало – литературен сътрудник в "Христо Ботев". Най-големият успех беше едно предаване, което се казваше "Как си ти" в "Младежка редакция". Това за мене беше шанс. Предаването беше измислено за запознанства (аз го кръстих, че е сводническо...). Нещо като нощен блок – имах възможност да си говоря със слушателите в ефир и да ги запознавам. Общо взето, предаването беше срещу статуквото от хора, които бяха за статуквото. И ме допуснаха да го правя, като ми даваха аз да си пиша два сценария, а два сценария други го правеха. Сашо Авджиев също участваше, да си спомним с хубаво за него. Предаването стана страшен бум – имаше писма с чували." 

Аз тогава не използвах Езопов език, реших да използвам абсурден език 

"Така или иначе съм тежък фен на Харолд Пинтър, на Йонеско, обичам Даниил Хармс, изобщо на необичайни решения. Използвах такъв прийом – къде талантливо, къде – не. Общо взето, беше забавно – те не ме разбират... И тогава дойде епохата, когато се появиха много рок състави. Аз го наричах "времето на протестиращия фалшив рокендрол". Не свиреха много правилно... рядко от тях имаше интересни групи. Избирахме ги, защото бяха срещу статуквото. И тогава с един колега Емил Братанов – измислих му заглавието "Гласове и мелодии, които не помним"... И така тръгна."

Антон Митов (крайният вляво) получава наградата Сирак Скитник 2017 за създаването на сайта на Архивния фонд от генералния директор на БНР Александър Велев (вторият от ляво надясно)Програма "Христо Ботев"

"Тогава беше едно-единствено радио – Националното. И се спазваха правила, събираха се подписи... Не можеше да се излиза от сценария. Трудно е да правиш нещо против статуквото в Националното радио. Беше изумително, че успях да пробия. Все пак характерът ми е добър и аз не се сърдех, когато ме нападаха грубо. После бях и началник – избраха ме колеги, защото знаеха, че ще променя нещо и в правилната посока. То се случи и във време, когато падна и Берлинската стена... Аз бях най-подходящият с добра биография и с леконравен характер, както ме определят тези, които не ме харесват. Успях по някакъв начин да раздвижа нещата. Например махнах немладежите от Младежка редакция... 

Беше забавен период. В този период се изграждаха нови отношения – статуквото беше ужасно скучно, да не използвам други думи. Сега това също може да се случи, но вече по друг начин. Сега се изкривяват неща, има фалшиви новини, пропагандата се разви до такава перфидност, че трябва да внимаваш много какво ти поднасят. Само колеги на моята възраст могат да хванат разликата между пропаганда и провокация."

Може би "най-щастливият ден" за мен дойде, когато станах шеф на Архивния фонд. Вярно, моят характер не може да се проявява много там, защото това е много сериозна длъжност. Там създадохме сайт, който е важен – да четат хората сериозно. На стари години станах сериозен. Не може да бъде, но факт. Това е една наистина много сериозна работа. Преди са се събирали архивите по един начин, който сега не е много верен за днешно време. Забавното е, че инженери са преценявали кое е важно и кое – не. Между другото, шапка им свалям – много добре са го организирали. Но като библиографска дейност не става. В Архивния фонд на БНР влизат музика, интервюта на големи личности, на партизани (пазим ги, не сме ги унищожили). В момента Архивният фонд се състои от Справочна редакция, Златен фонд, Фонотека и Метаданни и нашият сайт – archives.bnr.bg. Това е сайтът на Архивния фонд, където се стараем, доколкото можем, да покажем най-сериозните неща, които имаме, които са наистина Златен фонд – с време, тежест и е доказано, че има някаква стойност. От 2-3 години се дигитализира архивът. Много бавен процес е. Трябва техника. Това си е скъпо мероприятие. Най-голямото предизвикателство сега е да представиш това, което е, на сайта на Архивния фонд. Това е сериозна и трудна дейност. Представянето трябва да е от всякакъв ъгъл и да не е тенденциозно и спрямо идеологии. Защото тези хора, които са направили нещо наистина стойностно, те си имат във времето и пространството своите забележки, влияния и са част от историята."

Чуйте повече в звуковия файл.

Роден на 23 ноември 1957 година. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В БНР работи от 1977 до 2001 година като репортер в програма „Хоризонт“, водещ на предавания и главен редактор на програма „Христо Ботев“. Директор на „Радио НЕТ“ и новинар в университетското радио „Алма Матер“. Има многобройни публикации в централния печат. Преподавател по журналистика в СУ „Климент Охридски“ и НБУ. Има квалификация за бизнес управление от Института „Хистадрут“, Израел. От 2013 година е директор на Дирекция „Мултимедийни програми“ на БНР.  От 18 октомври 2019 година до 21 януари 2020 година е изпълнявал длъжността Генерален директор на Българското национално радио. След 1 юли 2016 година е директор на Дирекция „Архивен фонд“.

Антон Митов работи в БНР от 1977 г. Кариерата му е свързана основно с програма „Христо Ботев“. Автор и водещ е на предаванията „Как си ти?“, „Антон Митов шоу“, „Хоризонт на вълните на младостта“. Държи да изкаже своята професионална благодарност на журналистката Гита Минкова. Тежък фен на Рахманинов е. Любима група му е Einsturzende Neubauten (Саморазрушаващи се нови конструкции). Автор е на две пиеси на абсурда, бил е и актьор в радиотеатъра на БНР.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25