По повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" се среща с лица и гласове от програмата.
Главен герой е Антон Митов, директор на Архивния фонд на БНР и дългогодишен колега в програма "Христо Ботев".
Пътят към Радиото
"Когато човек е млад, се пробва къде е добър. Пробвах с рисуването – обаче се оказа, че не съм толкова добър. Изведнъж се оказа, че мога да пиша, мога да говоря, гласът ми е хубав. И така стигнах до Радиото. И то във времена, когато всичко беше измислено – трябва да имаш добро потекло, да си свързан с определени служби. Аз потеклото го имах, но не съм свързан с определени служби – от години съм началник и не знам какво не е проверено по мене... Започнах от най-ниското стъпало – литературен сътрудник в "Христо Ботев". Най-големият успех беше едно предаване, което се казваше "Как си ти" в "Младежка редакция". Това за мене беше шанс. Предаването беше измислено за запознанства (аз го кръстих, че е сводническо...). Нещо като нощен блок – имах възможност да си говоря със слушателите в ефир и да ги запознавам. Общо взето, предаването беше срещу статуквото от хора, които бяха за статуквото. И ме допуснаха да го правя, като ми даваха аз да си пиша два сценария, а два сценария други го правеха. Сашо Авджиев също участваше, да си спомним с хубаво за него. Предаването стана страшен бум – имаше писма с чували."
Аз тогава не използвах Езопов език, реших да използвам абсурден език
"Така или иначе съм тежък фен на Харолд Пинтър, на Йонеско, обичам Даниил Хармс, изобщо на необичайни решения. Използвах такъв прийом – къде талантливо, къде – не. Общо взето, беше забавно – те не ме разбират... И тогава дойде епохата, когато се появиха много рок състави. Аз го наричах "времето на протестиращия фалшив рокендрол". Не свиреха много правилно... рядко от тях имаше интересни групи. Избирахме ги, защото бяха срещу статуквото. И тогава с един колега Емил Братанов – измислих му заглавието "Гласове и мелодии, които не помним"... И така тръгна."
Програма "Христо Ботев"
"Тогава беше едно-единствено радио – Националното. И се спазваха правила, събираха се подписи... Не можеше да се излиза от сценария. Трудно е да правиш нещо против статуквото в Националното радио. Беше изумително, че успях да пробия. Все пак характерът ми е добър и аз не се сърдех, когато ме нападаха грубо. После бях и началник – избраха ме колеги, защото знаеха, че ще променя нещо и в правилната посока. То се случи и във време, когато падна и Берлинската стена... Аз бях най-подходящият с добра биография и с леконравен характер, както ме определят тези, които не ме харесват. Успях по някакъв начин да раздвижа нещата. Например махнах немладежите от Младежка редакция...
Беше забавен период. В този период се изграждаха нови отношения – статуквото беше ужасно скучно, да не използвам други думи. Сега това също може да се случи, но вече по друг начин. Сега се изкривяват неща, има фалшиви новини, пропагандата се разви до такава перфидност, че трябва да внимаваш много какво ти поднасят. Само колеги на моята възраст могат да хванат разликата между пропаганда и провокация."
Може би "най-щастливият ден" за мен дойде, когато станах шеф на Архивния фонд. Вярно, моят характер не може да се проявява много там, защото това е много сериозна длъжност. Там създадохме сайт, който е важен – да четат хората сериозно. На стари години станах сериозен. Не може да бъде, но факт. Това е една наистина много сериозна работа. Преди са се събирали архивите по един начин, който сега не е много верен за днешно време. Забавното е, че инженери са преценявали кое е важно и кое – не. Между другото, шапка им свалям – много добре са го организирали. Но като библиографска дейност не става. В Архивния фонд на БНР влизат музика, интервюта на големи личности, на партизани (пазим ги, не сме ги унищожили). В момента Архивният фонд се състои от Справочна редакция, Златен фонд, Фонотека и Метаданни и нашият сайт – archives.bnr.bg. Това е сайтът на Архивния фонд, където се стараем, доколкото можем, да покажем най-сериозните неща, които имаме, които са наистина Златен фонд – с време, тежест и е доказано, че има някаква стойност. От 2-3 години се дигитализира архивът. Много бавен процес е. Трябва техника. Това си е скъпо мероприятие. Най-голямото предизвикателство сега е да представиш това, което е, на сайта на Архивния фонд. Това е сериозна и трудна дейност. Представянето трябва да е от всякакъв ъгъл и да не е тенденциозно и спрямо идеологии. Защото тези хора, които са направили нещо наистина стойностно, те си имат във времето и пространството своите забележки, влияния и са част от историята."
Чуйте повече в звуковия файл.
Роден на 23 ноември 1957 година. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В БНР работи от 1977 до 2001 година като репортер в програма „Хоризонт“, водещ на предавания и главен редактор на програма „Христо Ботев“. Директор на „Радио НЕТ“ и новинар в университетското радио „Алма Матер“. Има многобройни публикации в централния печат. Преподавател по журналистика в СУ „Климент Охридски“ и НБУ. Има квалификация за бизнес управление от Института „Хистадрут“, Израел. От 2013 година е директор на Дирекция „Мултимедийни програми“ на БНР. От 18 октомври 2019 година до 21 януари 2020 година е изпълнявал длъжността Генерален директор на Българското национално радио. След 1 юли 2016 година е директор на Дирекция „Архивен фонд“.
Антон Митов работи в БНР от 1977 г. Кариерата му е свързана основно с програма „Христо Ботев“. Автор и водещ е на предаванията „Как си ти?“, „Антон Митов шоу“, „Хоризонт на вълните на младостта“. Държи да изкаже своята професионална благодарност на журналистката Гита Минкова. Тежък фен на Рахманинов е. Любима група му е Einsturzende Neubauten (Саморазрушаващи се нови конструкции). Автор е на две пиеси на абсурда, бил е и актьор в радиотеатъра на БНР.
В епизод 608 "Трамвай по желание" среща своята публика с изтъкнатия изкуствовед проф. Аксиния Джурова. Конкретен повод за гостуването на проф. Джурова са три значими есенни събития, които оставят траен отпечатък в нашия културен живот. "Картина извън картината" е първата голяма ретроспективна изложба, посветена на Иван Вукадинов (1932-2024)..
Нидерландският артист Тери Врейбърг има изложба в галерията нa Гьоте-институт - България до 17 октомври. S ome messages don’t make it (" Някои послания не достигат целта") е първата самостоятелна изложба на Тери Врейбърг в България. Проектът представя нови творби, съчетани с подбрани по-ранни произведения, които заедно дават цялостен..
Когато любовта е слепец с розово бастунче, а късметът е хищна птица, прелитаща над него с превързани очи, е по-добре да мислиш за нищо, отколкото изобщо да не мислиш. В крайна сметка да философстваш за любовта е като да пиеш кафе набързо. Трудно е да не се съгласиш с тези мисли, казани от човек, чийто житейски равностранен триъгълник се изразява в..
Нов курс на обучение по източно църковно пеене започва днес в Школата на пловдивската Митрополия. Тя беше открита миналата година с благословията на пловдивския митрополит Николай. Първата група с желаещи е била от 120 души. За тази учебна година са се записали 30 човека, на възраст между 14 и 45 години. Единственото изискване към тях е да носят любов..
В рубриката "Темата на деня" гост на предаването "Нашият ден" бе директорът на Институт Сервантес в София – Хуан Карлос Видал . Поводът за разговора бе националният ден на Испания , но той сподели и своите впечатления от България, както и какви културни инициативи подготвя Институтът до края на годината. Още с пристигането си у нас, Видал бил..
На днешния Петковден своя патронен празник празнува Академичен хор "Света Параскева" към Националната художествена академия в София...
Фестивалът на съвременната българска керамика се наложи през последните години като най-голямото и обединяващо събитие, което мотивира художниците..
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg