Крие ли работата от разстояние повече рискове за психичното здраве? По-голяма ли е опасността да достигнете бърнаут в домашни условия?
Темата коментира Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт, в “Нашият ден“.
“Последните няколко месеца имаме и последици от работата от вкъщи. Макар че между март и юни хората бяха доволни от това, че не пътуват, стресът от пътуване до и от работа наистина намаля. Работата от вкъщи даде комфорт на много хора да си разпределят домашните задължения по по-добър начин за тях. Но последните месеци наистина има симптоми на бърнаут по простата причина, че работата от вкъщи в повечето случаи е на компютър“, казва тя и допълва:
“Освен че е в компютърно и във виртуално пространство, когато работим по този начин, ние загубваме връзка с реалността и не усещаме, когато няма кой да ни дава сигнал за начало и край на работното време, за времето за почивка. Хората не усещат потребността да почиват, въпреки че тялото може да дава сигнали, и това е един голям риск продължителното стоене на компютър, без да се правят съответните паузи – на час, час и половина по 10-15 мин.“
“Отделно много хора клонят да работят повече от осем часа, тъй като не са преценили работата, която могат да поемат. Имаме и доста случаи, в които работодатели дават повече работа на служителите си и поради страх от това, че могат да ги уволнят, те поемат, и работата се разпростира в 10-12 часа, което е изключително вредно, тъй като първоначално ние можем да дадем нашата интелектуална или работна сила, но, ако дълго време работим в този режим, все едно караме колата с 200 километра в час, тялото и душата ни започват да страдат“, казва Станилова и подчертава:
“Темата за границите е много важна и аз се радвам, че започва да се урежда нормативно.“
“Като психотерапевт, аз смятам, че първо, отговорност на всеки едни от нас е да знае – какво ще позволи и какво няма да позволи, докато работи. Защото знаете, че всеки натиска толкова, колкото ние позволяваме.“
От вкъщи се работи по-бавно
“Когато себедисциплината ни не е много добре развита, имаме нужда от външен човек или санкция, която ни казва от тук дотук ще работим. И когато няма кой да ни казва и да ни подава работата и да ни казва границите, в които ще работим, сме склонни да протакаме. В психотерапевтичната работа често използвам упражнението работа под времеви натиск. “Имаш десет минути, в които да напишеш определено нещо – как усещаш или какъв е твоят проблем. Хората казват – не мога ли вкъщи. Но когато го оставя вкъщи, не го работят, защото няма т.нар. "натиск на времето" или външната санкция.“
Предпазване от бърнаут при надомната работа
“То е следствие, първо, от осъзнаването на едно право – “аз имам право да почивам“. Имам право на лично време. Защото свободно време от работа, не означава свободно от всякакви други хора. Т.е. да върша работата на някакви други хора или пък да отдавам неща на семейството си, т.е. да мога да кажа докъде ми е работата, докъде мога да отдам енергията си на домашните, защото ние имаме и ангажименти към хората вкъщи. И кое е времето, което ще посветя да се захраня, да се затворя за себе си. Защото самата човешка клетка има два режима – когато разходва енергия и обслужва целия организъм и когато се затваря и се захранва. Ако ние нямаме тези две фази на чисто психически и физическо ниво, рано или късно влизаме в бърнаут.“
Повече за възможностите за предпазването от бърнаут при работа от дистанция можете да чуете от звуковия файл.
Вече 13 години Българското национално радио – Бургас развива своята дейност и е неизменна част от медийния и културен живот на Южното Черноморие. Рожденият ден на регионалната радиостанция беше отбелязан със специално събитие – изложба на картини с кауза, под надслов "Магията на пленерната живопис – морето ". Изложба на картини с кауза и на ретро..
В ефира на предаването Lege Artis доц. Росен Калпачки – ръководител на най-големия център за лечение на инсулти в Университетската болница в София – постави акцент върху един често пренебрегван, но изключително важен аспект от лечението на мозъчните инсулти: рехабилитацията и продължителните грижи за пациентите. "Колкото и да се борим за добра..
Споменът за три изключителни личности от рода на д-р Мона Каушик застават в центъра на ефирната среща в "Семейно радио". Фолклорист, културолог, писател и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", Мона се ражда в брахманско семейство в Индия, което свързва по съдбовен начин живота си с България. Баща ѝ проф. Рам Кришна Каушик остава завинаги..
Възрастните хора и достойната грижа за тях – от законодателните разпоредби и медицинския протокол до социалния ангажимент – темата коментира в Lege Artis д-р Мила Петрова , председател на УС на Българската асоциация по медицинска онкология. По думите на д-р Петрова по отношение на палеативните грижи за пациенти със солидни тумори страната ни..
Младите медици, които организираха националните протести под надслов "Бъдеще в България", не са доволни от предложените промени на управляващите по повод исканията им за достойно заплащане, по-добри условия на труд и повече възможности за специализации. Едно от предложенията, с които протестиращите са съгласни, е за допълнително заплащане на..
Да оценяваш работата на колеги, при условие че изкуството винаги се оценява субективно, е отговорност, смята актрисата Ели Скорчева, която беше председател..
Галеристката и куратор Веселина Сариева, създател на Пловдивската галерия Sarieva и на частната колекция със съвременно българско изкуство с DOT..
Неотдавна в Софийския университет Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма организира изложба и конференция на тема Таш Тепелер. В превод това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
