Как се променят градовете

Казват, че климатичните промени и пандемията имат общи черти: глобални са като характер, удрят най-тежко най-уязвимите групи и изискват колективни усилия, за да се предотврати най-лошото.

Заради кризата с Covid-19 и принудителното затваряне мнозина преоткриха кварталите си като място за живот, срещи с приятели и съседи, отдих, спорт и пазаруване. Редица градове като Париж, Милано, Амстердам, Отава, Сиатъл прегръщат концепцията за града, който функционира добре на ниво квартал. Концепцията за 15 минутния град се усвоява успешно на редица места.

Всъщност още през 20-те години на ХХ в. американският архитект Кларънс Пери предлага идеята за „кварталната единица“ като модел, само че големият възход на личния автомобил изпраща тази идея в забвение, прекроявайки градовете по мярката на автомобила.

Идеята да работим, пазаруваме, спортуваме, учим и се лекуваме на 15 минути пеша или с велосипед от мястото, където живеем, има и своите критици, които изтъкват, че не може и не бива да абсолютизираме тази пешеходна утопия, не само защото създава риск от гетоизиране и от задълбочаване на неравенството, а и защото противоречи на природата на града като място на свободното движение.

Всички сме съгласни обаче, че живеем по-добре, когато живеем заедно на място, което обичаме. А как е възможно това да се случва и над какво трябва да се замислим – подсказва архитект Цветомир Ценков, докторант към катедра „История и теория на архитектурата“. Той е сред активните млади специалисти в областта на опазването на архитектурното наследство в България и набляга на факта, че трябва да спрем да гледаме на историческия пласт и миналото като на проблем, а като възможност и като ценност.

Ако приемем насериозно метафората за архитектурата като застинала музика, каква мелодия изпълняват днешните градски пространства и дали дългият принудителен престой у дома ни направи по-взискателни към дисонансите и какафонията, чуйте разговора.