Казват, че климатичните промени и пандемията имат общи черти: глобални са като характер, удрят най-тежко най-уязвимите групи и изискват колективни усилия, за да се предотврати най-лошото.
Заради кризата с Covid-19 и принудителното затваряне мнозина преоткриха кварталите си като място за живот, срещи с приятели и съседи, отдих, спорт и пазаруване. Редица градове като Париж, Милано, Амстердам, Отава, Сиатъл прегръщат концепцията за града, който функционира добре на ниво квартал. Концепцията за 15 минутния град се усвоява успешно на редица места.
Всъщност още през 20-те години на ХХ в. американският архитект Кларънс Пери предлага идеята за „кварталната единица“ като модел, само че големият възход на личния автомобил изпраща тази идея в забвение, прекроявайки градовете по мярката на автомобила.
Идеята да работим, пазаруваме, спортуваме, учим и се лекуваме на 15 минути пеша или с велосипед от мястото, където живеем, има и своите критици, които изтъкват, че не може и не бива да абсолютизираме тази пешеходна утопия, не само защото създава риск от гетоизиране и от задълбочаване на неравенството, а и защото противоречи на природата на града като място на свободното движение.
Всички сме съгласни обаче, че живеем по-добре, когато живеем заедно на място, което обичаме. А как е възможно това да се случва и над какво трябва да се замислим – подсказва архитект Цветомир Ценков, докторант към катедра „История и теория на архитектурата“. Той е сред активните млади специалисти в областта на опазването на архитектурното наследство в България и набляга на факта, че трябва да спрем да гледаме на историческия пласт и миналото като на проблем, а като възможност и като ценност.
Ако приемем насериозно метафората за архитектурата като застинала музика, каква мелодия изпълняват днешните градски пространства и дали дългият принудителен престой у дома ни направи по-взискателни към дисонансите и какафонията, чуйте разговора.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
