След рецесията от миналата година и след навлизането на ваксините светът с нетърпение очаква анализите и резултатите от първия месец на 2021 г. Анализ на Агенция "Ройтерс" показва, че икономическата активност в еврозоната се свива значително през януари. Как Covid кризата повлия върху производството и услугите в еврозоната през януари? Какви са възстановителните възможности и инструменти и в какъв срок могат да се използват? Кои са новостите в актуализираната версия на Националния план за възстановяване и устойчивост и какви възможности предоставя?
Коментар в "Нашият ден" прави Андрей Новаков, евродепутат.
"Положението не изглежда никак розово. Въпреки това надежда има. Към момента снимката изглежда стряскащо. Без да прибягвам излишно към драматизации – в еврозоната икономиката се е свила със 7%. Очакванията са дори да стане още повече. Дори първи курс студентите по икономика знаят, че 7% свиване на годишна база на икономиката е катастрофа. Това е колосално свиване, което се преодолява трудно. Има няколко сектора, които показват колко тежка е кризата. Ако вземем, например, авиацията и автомобилостроенето, а после стигнем и до услугите, ще стане ясно, че само авиационния сектор 200 000 души са си загубили работата (възстановяване на този сектор се очаква най-рано през 2024 г., загубите са над 60 млрд. евро) – той беше първият ударен и ще бъде вероятно последният възстановен. Едно от най-големите блага на ЕС са отворените граници, свободният пазар и свързаните ни икономики. За България това е благодат, защото нашата икономика имаше нужда от такъв локомотив, който да я дръпне. Когато обаче и локомотивът се задъха, това автоматично повлича и нас.
В производството съумяхме, благодарение на гъвкавите мерки у нас, да не затворим. Да, имаше забавяния, трудности и неудобства, но производствата не затвориха. В сравнение с услугите, индустрията, заводите не спряха, както например туризмът и ресторантьорството."
Очакването за трети пик на пандемията и неизбежна ли е двойната рецесия в еврозоната
"Изглежда, че тази трета вълна няма да ни подмине, няма да подмине и икономиката ни. Но сега знаем пред какво се изправяме, знаем кога е излишно да се затварят едни бизнеси, кога е излишно да се ограничават хората и кога – не. И че паниката не е добър съветник. Вероятно ще бъде по-плавен преходът към възстановяване, но възстановяване през тази година ще има.
Прогнози
"Пълно възстановяване е абсурдно, но да започне и това да се усети в секторите на икономиката е реалистично. И Евростат, и Европейската комисия очакват възстановяването да започне в края на тази година. То е на база модели, в които е сметнато колко хора ще бъдат ваксинирани, колко ще са се възстановили от Covid, и съответно колко бизнеси ще бъдат отворени.
План за възстановяване и развитие
"Надеждата за изход се крие в скучноватото наименование "План за възстановяване и развитие", с който ЕС и България вече са въоръжени (има нова версия на този план). Конкретно в България това са 12 млрд. лева, заложени за изход от ситуацията. Това са средства, които ще помогнат на икономиката ни да навакса това изоставане, да преодолее щетите, които ѝ бяха нанесени, и после сама да започне да трупа ръст, както пред вируса. Това са само грантовете (12 млрд.) има възможност и за 9 млрд. заемен ресурс. Нашият Национален план за възстановяване и устойчивост – това е българската програма за възстановяване на щетите. Конкретно – инвестираме най-много в зелени проекти и иновации. Планът не е само пътища и релси. Повече подкрепа за малките и средните предприятия – почти 1 млрд. лв. Има и допълващо частно финансиране чрез три отделни фонда – Фонда за технологична модернизация, за Зеления преход и за Дигитализация, има и нова мащабна ваучерна програма – близо 200 млн. лв. (безвъзмездни и общодостъпни за всеки бизнес). За първи път страната ни ще се насочи към новите технологии по отношение на водорода. Ще разполагаме с почти 300 млн. лв. Половин млрд. лв. е за устойчива градска мобилност – метрото, схемата за обновяването на подвижния състав на обществения транспорт, жп транспорта..."
Повече можете да чуете в звуковия файл.
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
