Децата в риск: Чия е отговорността, когато училището и семейството се провалят

Темата в "Нашият ден" са децата в риск. След трагичния случай с убийството на 15-годишно момче от негов връстник в софийски търговски център, задаваме въпроса – как се възпитават онези деца, които живеят в бедност, в изолация или в семейства, които сами имат нужда от помощ? Кой носи отговорността, когато училището и семейството не успяват. Може ли обществото да предотвратява такива трагедии? Разговаряме с Огнян Исаев от Тръст за социална алтернатива, както и със социалния работник Александър Миланов.

Миланов заявява: "Зад насилието и случаите, на които ставаме свидетели в последно време, първо стои безучастността на възрастните. С малки изключения хората не се раждат насилници. Агресията и насилието се възпитават в общност – сред бедни, сред богати. Насилието може да се случи на всеки. Причините са провалът на възрастните в комуникацията с децата. Децата следват примера на възрастните. В съвременния свят имаме достатъчно възможности да наблюдаваме различни изяви на агресивно поведение – като начин за оцеляване или успешност. Този, който е "алфа", винаги е по-успешен и т.н. Това, което е ценно да си кажем тук, е, че нито едно агресивно и насилническо поведение на детето не е без история и без причина. Децата са един бял лист, върху който ние – родители, учители, социални работници, съседи, приятели – пишем. Каквото напишем, това ще прочетем. Насилието не е порок на бедността."

Исаев се включва в разговора, за да коментира етническия акцент, който често се поставя при обсъждането на подобни фатални случаи: "Най-лесно е да си измият ръцете отговорните институции и ние, възрастните, като акцентираме върху етническата принадлежност. Опитваме да изведем разговора върху плоскостта, че такива случаи са изключения и се отнасят за определен кръг от хора – локали в центъра или роми младежи в гетоизирани квартали. Учителите се затрудняват да работят по тези теми – образователната система, и подготовката им в университетите не ги готви за това. Някои учители намират решения на територията на своята общност, на своя клас. Ненасилието и това да не нараняваш друг човек е най-базовата ценност. За съжаление тези теми се неглижират за сметка на някакви имагинерни знания, за които учениците трябва да ходят на частни уроци и да доплащат."

Миланов допълва: "Без значение какво си научил в училище, запомняш личностите. Това, което се случва в училището всъщност, е търсене и изграждане на връзка – извън семейството, с други възрастни хора в училището, които да те преведат в етапа на развитието като личност. Добрият учител е този, който изгражда връзки и подпомага развитието на личности."

Според двамата събеседници държавата има отговорността да се намесва в моментите, в които семейството не се справя. Това означава навлизане в уязвимите квартали, разговор, работа, приемане.

По думите на Миланов трябва да си дадем сметка, че всеки от нас е бил жертва или насилник поне веднъж в живота си.

"Насилието е нещо, което трябва да разберем до такава степен, че да сме непримирими с последиците от него", завършва той.

Чуйте повече по темата в звуковия файл: