По следите на пишещото същество: „Користни записки“ от Валентина Радинска

„Вече съм сигурен, че големите поетеси цял живот плетат.
Плетат си шал от думи.
Плетат си плитките на косите.
Плетат си ръкавици от букви.
Плетат си любовните истории.
Плетат си и въжето около врата.
С големите поетеси е така.

Затова „Користни записки“ на Валентина Радинска дойдоха при мен като кълбо от прежда. Търкулнаха се пред очите ми и не се спряха и след края на книгата.

Винаги съм знаел, че времето е едно, а художественото време – съвсем друго. Но Валентина ме порази с това, че нейното време е само поезия, нищо друго освен поезия.

Ако кажа, че това е роман за порастването на първото стихотворение от малко до голямо, ще е вярно, но няма да е достатъчно.

Ако кажа, че това е биография на таланта от дете до зрял човек, ще е вярно, но няма да е достатъчно.

Ако кажа, че това е приказка за любовта от току-що родена до единствена, ще е вярно, но няма да е достатъчно.

Ако кажа, че това е житие и страдание на римите и метафорите, ще е вярно, но няма да е достатъчно.

Тази книга е енциклопедия на страданието, докато се раждаш за голямата поезия. Момиче, дяволче, жена, любима, майка, родилка на звуци и сияния, Валентина Радинска е нарисувала живота си, но не този, който се вижда, а този, който е незрим и необясним.

Всеки, който иска да погледне в къщата на поезията, в поетичния дом на Валентина Радинска, трябва да има тази книга.

За мен беше наслада и унес да съм редактор на такива светещи страници.“

Това написа Николай Милчев, редактор на „Користни записки“ от Валентина Радинска.

Поетесата представи в „Артефир“ най-новата си книга.