Необичайната ситуация, в която се озовахме преди близо година, неизбежно рефлектира върху психиката ни. Психолозите отчитат повишена тревожност и засилени страхове, включително при децата. От друга страна, новият начин на обучение от разстояние и ограничените възможности за общуване и забавление развиха у тях способност бързо да „превключват“ вниманието си от една дейност към друга много по-рано от обичайната възраст, смята психоложката Венета Младенова, която има и значителен опит като училищен психолог. Това би могло да е от полза за обучението им, стига учителите да съумеят да насочат процеса.
Децата се научиха да ползват информационния поток не само за развлечения, но и за образоване, което е добре. В същото време традиционните нагласи и в образователните среди, и в обществото подлагат училището на огромен натиск, придържайки се към схващането, че то трябва да даде на учениците от различните класове строго определен обем от знания, въпреки прокламираните намерения за приоритет на уменията и компетентността като цел на образованието.
Адаптирането към новите условия на учене е трудно и за родителите, които не всякога разбират, че не обемът от информация е важен, а способността да се намери и извлече най-важното. Интересно е наблюдението на психоложката върху поведението на тийнейджърите, които в извънредната ситуация от предизвикващи света се оказаха в ролята на предизвикани от света и получиха шанса да оценят живота, грижейки се да опазят здравето на възрастните си близки.
Непрекъснатото пребиваване на едно място от деца и родители обаче носи допълнителни рискове. Когато младият човек се чувства непрекъснато контролиран, той се научава да „лъже“, имитирайки дейност. Важно е да се намери мярката и вместо да следи детето или да се опитва да бъде учител родителят може да разговаря с него за наученото и преживяното. Още за плюсовете и минусите на извънредната ситуация за отношенията между деца и родители и за развитието на младите чуйте в разговора с психоложката Венета Младенова, в рубриката „Всичко за образованието“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
