Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По пътя на заглавието

| обновено на 13.02.21 в 09:33
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В много древни култури се проповядва идеята за съществуването на връзка между човека и неговото име. Вярва се, че съдбата и характера му се предопределят тъкмо от името му. В такъв случай, ако пренесем това разбиране в изкуството, журналистиката и рекламата, може би ще стигнем до извода, че съдбата на едно произведение – литературно, филмово, музикално, журналистическо, рекламно – се определя от заглавието му. То е най-високият, най-тънкият, невидим за очите слой на въздуха, който дишат боговете, или казано с други думи – то е квинтесенцията на произведението.

Заглавието има способността да провокира интереса на човек. Понякога нежно, понякога по-рязко да гъделичка любопитството му и да го кара да иска да открие какво се спотайва зад наименованието, да надникне в сърцевината на материала. То е ключът към същността.

Тъй като любопитството води до действие, значи говорим за комуникация. Комуникация между автора, измислил съответното заглавие, и човека от другата страна – този, който чете, слуша, гледа, потребява, мисли. Началото на това общуване поставя именно заглавието.

Каква игра на думи и смисли трябва да съдържа то, за да заинтригува аудиторията? Краткият изказ ли помага повече, или всичко зависи от темата, жанра, сюжета, ритъма на произведението, което очаква своето име? Наистина ли заглавието е една от основните причини работата на човек да бъде забелязана? И щеше ли филм като „Хубава жена“ да бъде считан за романтичната класика, която всъщност е, ако беше останал с работното си заглавие „3000“? 

Прибягва ли се още до дългите обяснителни заглавия в литературата, или те вече са само спомен от епохата на Барока? Началните акорди на едно музикално произведение ли са неговото заглавие, или името, с което е известно то на слушателите?

„Какво се случва“ тръгва по пътя на заглавието, за да получи отговор на питанията си. Прави го заедно с проф. Христо Кафтанджиев, преподавател по „Основи на рекламата“ (и не само) във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“, д-р Екатерина Лимончева, член на Националната комисия за категоризация на филми, критика Огнян Стамболиев, преводач на книгата „Търговецът на начала на романи“ от Матей Вишниек, и с композитора Антони Дончев, диригент на Биг бенда на БНР.

Чуйте повече в звуковите файлове.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Христо Даново залага на туризма

Карловското село Христо Даново се намира в подножието на Централен Балкан, на 120 километра от столицата и на 20-ина от общинския си център. Около него има полета с лавандулови насаждения и маслодайна роза. В населеното място живеят над 1700 човека, а в центъра му се намира паметникът на възрожденския учител, книжовник и родоначалник на книгоиздаването..

публикувано на 18.05.24 в 09:26
Серго Маркарян

Серго Маркарян: Протестиращите в Грузия казват – ако не сме свободни, по-добре да не сме живи

Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..

публикувано на 17.05.24 в 16:45

Приемане на наследство по опис от малолетно дете и изпълнение на решение в страна членка на ЕС

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елка Пороминска  отговаря на слушателски въпроси в предаването. Слушатели от град София (г-жа Николова и синът ѝ) задават следния въпрос: "Наследници сме на моя съпруг и баща на детето ни на имущество, което включва недвижими имоти в България, както банкови сметки в България и в..

публикувано на 17.05.24 в 15:10

В "Пирогов" откриха изложбата "Медицината в Османската империя"

Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов". Официалното откриване беше водено от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров и директора на библиотеката доц. Красимира Александрова. Тази изложба представя най-интересните и важни..

обновено на 17.05.24 в 12:51
Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването.  " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..

публикувано на 17.05.24 в 12:35