Антисемитизмът – необходимост от дефиниция

публикувано на 15.02.21 в 18:57

Ректорите на девет водещи университета у нас приеха в МВнР работното определение за антисемитизъм

Снимка: mfa.bg

Наскоро в МВнР се състоя церемония за приемане на дефиницията за антисемитизма, изработена от Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA). Ректорите на девет български университета присъстваха на церемонията, с което де факто потвърдиха ангажимента на висшите учебни заведения в обучението на студентите да се придържат към тази дефиниция.

Защо това се налага, защо беше важно тази дефиниция да бъде приета от най-добрите български университети и защо не бива да спираме да говорим за Холокоста – отговор на тези въпроси потърсихме от зам. министъра на външните работи и национален координатор за борбата с антисемитизма Георг Георгиев. Той припомни, че българското правителство още през 2017 година прие работната дефиниция и така България се нареди сред първите 5 в ЕС, които приеха това работно определение и назначи свой координатор за борба с антисемитизма. „От тогава с нашите партньори от ОЕБ Шалом, Световния еврейски конгрес, Американския еврейски комитет и партньори от чуждестранни институции работим определението да бъде популяризирано, чрез него ясно да се дефинира какво е антисемитизъм и срещу какво влияние ние се борим“.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Разговор на Цвета Николова със зам. министъра на външните работи Георг Георгиев в „Познати и непознати“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В разговора на тема Антисемитизмът – необходимост от дефиниция включихме и преподавателката в СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Албена Танева – една от първите български представители в IHRA – Международния алианс за възпоменание на Холокоста. В началото с няколко думи тя припомни създаването на Алианса, а след това акцентира върху необходимостта да се създаде общоприета дефиниция за Холокоста и защо е важно да се пази паметта за него „Холокостът е трагедия за европейската цивилизация“ каза тя. „Паметта не е просто да сме информирани, а всяко ново поколение отново и отново да намери подходящия път, за да може не само да е информирано, но и да го разбира. Всъщност приемайки дефиницията за антисемитизма, ние приемаме стандарти.
Не просто да работим с усещания, а да разбираме какво означава това, за което говорим и да заявим, че това за нас е важно. Да покажем как се интересуваме от миналото като граждани, да разбираме знаците в нашата социална среда“ – продължи доц. Танева
Чуйте разговора в звуковия файл.

Разговор на Цвета Николова с доц. д-р Албена Танева в „Познати и непознати“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Темата за антисемитизма и отговор на въпроса защо не бива да спираме да говорим за Холокоста се крие и в една пътуваща във времето изложба. Нарича се
„Силата на гражданското общество“ и първата ѝ експозиция е била през 2008 г. От тогава до сега е била показвана в 80 държави. В какво е силата на самата изложба и къде е днес тя , каква е ролята ѝ в представянето на България пред света – така продължи разговора с доц. д-р Албена Танева.