Съвременните измерения на митаря и фарисея от Христовата притча

Митарят и фарисеят заедно влизат в Божия храм, но колко различни са молитвите им се вижда от текста. Ето защо и до днес фарисеите са останали символ на лицемерие и скрита греховност. По времето на Христа те „стриктно“ и показно спазват Божия закон, но в душите си остават горди, високомерни и безчовечни. Като благодари на Бога, единствената мисъл, която ръководи фарисея е, че не е като другите грешен, а стои по-високо от тях. Докато митарят, който събира данъци, идва в храма и със затрогващо отчаяние и смирение се моли: „Боже, бъди милостив към мене, грешника“. Осъзнал, че не може да направи нищо без Божията помощ, след разкаянието, настъпило в душата му, той проси от Бога да го подкрепи и получава Божието благоволение. Така митарят се прибира в дома си оправдан за разлика от фарисея, защото както казва Спасителят: „Който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.“ Истинността на тези думи се потвърждава от цялата история на Църквата. Заедно с проф. Калин Янакиев, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ ще разсъждаваме върху този евангелски откъс.