Не е възможно да има общество, в което напълно отсъстват неравенства. Благодарение на натрупаната култура за управление на обществата обаче има създадени механизми за солидарност и взаимна емпатия, които правят тези неравенства по-малко болезнени, по-малко сложни за онези, които изпадат в тях. Неравенствата в обществото се представят като не като някакъв вид единични проявления, свързани с икономическо, социално, обществено, образователно, достъп до дигитални услуги, а по-скоро като елементи от пъзел. 

В какво се изразяват неравенствата, породени от достъпа до култура? Ивана Мурджева коментира темата в “Нашият ден“.

“Последната година със своите пандемични измерения и особена ситуация, в която постави всички, особено работещите в сферата на културата, освен всичко останало като че ли ни отвори вратите към това да погледнем нещата от тяхната затъмнена страна. Достъпът до култура е проблем, който не е възникнал през последната година, а е последователно натрупван в годините назад. Така че е създал една ситуация, в която ние всички трябва с ръка на сърцето да признаем, че не се намираме в равна възможност на достъп до културния продукт.“

Данни

“Какъв е общият разход на домакинствата по различни видове пера? Ако направим едно сравнение, че свободно време, култура, отдих и образование се намират в една и съща точка. Това означава, че не можем да кажем какъв е размерът само на разхода за култура. Но общият годишен разход за трите на домакинството възлиза на не повече от 700 лв. Като в тази цифра е включено и образование“, казва тя и допълва –

“Ако това се разбие на лице на домакинството, разходът става от не повече от 320 лв. годишно за култура, отдих, свободно време и образование. Това означава, че домакинствата са намалили постепенно в годините своя разход. Това може да бъде резултат от различни фактори, които са не само икономически, но са свързани и с това, че достъпът до тези институции, които могат да ни дадат този културен ресурс, е намалял. Справката показва, че в този момент в България функционират около 31 галерии и около 40 държавни театри.“

“Много малко се говори за същинските проблеми, свързани с образованието в сферата на визуалните изкуства. С достъпа до галериите. С възпитанието на учениците и на децата, които трябва да намират пряк път към изкуството, за да могат да усвояват по-нататък знанията, които училището, а и след това университетът ще им дава. Проблемите, свързани с оцеляването на тези галерии, са безкрайно големи. Има негативна тенденция. “

Повече можете да чуете от звуковия файл.