Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Русия без крепостни

„Освобождаване на селяните (прочитането на манифеста)“, картина от Борис Кустодиев, 1907 г.
Снимка: Wikipedia

На 19 февруари стар стил (3 март нов) 1861 г. по времето на император Александър II в Русия е отменено крепостното право. 160 години оттогава. Това е огромна реформаторска стъпка в огромната държава, която косвено има връзка и с българската история – тъкмо тази е причината в Сан Стефано примирието между Русия и Османската империя да бъде подписано на същата дата.

Екипа и гостите на предаването „Премълчаната история“ обаче се съсредоточават в причините, следствията, дебатите и полемиките около този акт, който отменя едно от най-позорните робства в историята на човечеството, продължило почти от края на XVI до средата на XIX век. Интересно е, че почти по същото време вървят подобни процеси и в Съединените щати – на 12 април 1861 г. започва Гражданската война заради отцепването на 11 южни щата, образували т.нар. Конфедерация. Проследява се успоредицата на двете събития, доколко отмяната на крепостничеството е извършена радикално и успешно (всъщност нито радикално, а поради това и не с кой знае какъв успех), как се е отразявало и отразява ли се все още върху характера както на руския обикновен човек, така и върху начина на функциониране на руската държава. В разговора участват проф. Андрей Андреев от Великотърновския университет, проф. Евгений Дайнов от Нов български университет, историкът Александър Стоянов и изследователят на руското общество и държава Деян Кюранов.





БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Футболът като история и култура

Европейското първенство по футбол е в разгара си, в САЩ протичат мачовете от "Копа Американа" – светът е футбол, ако и да няма Мондиал. Тази планетарна обсебеност обаче си има корени – истории, които е добре да знаем и да разказваме. Защото футболът не е единствено спорт, футболът е и културно явление, което има нужда да бъде разисквано и..

публикувано на 26.06.24 в 17:35

Познават ли новородените майчиния си език?

Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен. Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково..

публикувано на 25.06.24 в 13:05

За чувствителните новини, кадри, данни и романи

Не е рядко явление родни думи и словосъчетания или добре познати заемки да се сдобият с ново значение, пряко внесено от чужд език и това очаквано предизвиква неразбиране, дори недоразумения. Както например модното "адресирам проблем", което по лични наблюдения се използва за "разглеждам", "поставям на обсъждане", "насочвам вниманието към", че дори..

публикувано на 25.06.24 в 12:14
Проф. Арман Постаджиян

Сърцето – най-важният и сетивен орган

Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на лекарската гилдия. Това не е особен проблем, защото нашият екип само изостря сетивата за значимите здравни теми. В поредния брой на седмичното издание "За здравето" гостува проф. Арман..

публикувано на 25.06.24 в 11:45
Трифон Попов

Еврика! Успешни българи: Трифон Попов

Трифон Попов е студент 5-и курс в Медицинския университет в София. Той е носител на тазгодишната награда "Студент на годината – 2023", която му беше връчена през месец март. Но също така Трифон Попов се занимава с научни изследвания, с доброволчество, член е и на Асоциацията на студентите по медицина в София. Казва, че медицината е необятна наука,..

публикувано на 24.06.24 в 17:00