Какво ни казва мартеницата и първомартенската обредност?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Георг Краев
“Мартеницата е онова чудо, което ни прави българи. Без мартеницата не съм уверен, че щеше да го има онзи огън на българското, който звучи във всичко, включително и в днешното суникакво българско съществуване. Казвам суникакво, защото не се пазят стойностите на фолклорната ни култура. Как се е съхранила мартеницата за мен е чудо. И то едно радостно чудо, много съм доволен, че увиването на бялото с червеното поражда чудото на българското семейство.“
“Българинът уважава и цени семейството си. А то е – дом, земя и разбира се много деца. Всичко това се крие в значенията, които носи мартеницата. Всъщност мартеницата срещаме много по-рано. През първата брачна нощ, когато все още е имало девствени жени и те са ценели своето чудо, своя дар. Те са дарявали своето девство в името на своя род и семейство.“
“Фолклорът е една чудесия, на която за съжаление ние гледаме с очите на четящия човек. Фолклорът е устна култура, т.е – как българинът с помощта на думането на словото опитомява нещата около себе си. Връх е именно тази мартеница, защото имено българският фолклор е пронизан от бялото и червеното. Бидейки словесен той е семиотичен, знаков. Той не е буквален в своето разбиране, когато ние говорим за апотропей, за предпазващия символ на мартеницата.“
“Тези бяло и червено, увити, че и завити около себе си, са онази нишка, онзи стожер на българщина, който ни прави малко по-шантави от другите европейци, малко по-различни. Но от друга страна ние много държим да не бъдем различни и се правим на онова, което не сме. “
Разговора с Георг Краев можете да чуете от звуковия файл.
Ако на 1 март в Израел срещнете някой, който е закичен с мартеничка, със сигурност той е или българин, или молдовец, или румънец.
В Хайфа дори има празник на мартеницата в центъра на завърналите се от чужбина евреи. Празникът е организиран не от българи, а от молдовци. Това казват Феня и Искра Декало от Израел, които подготвиха среща с бесарабската българка Наташа Иванова и с Рут Леви, дългогодишна служителка в Министерството на образованието и науката в България. След пенсионирането си тя учителства с децата на преселниците от България в Израел.
Срещата с двете можете да чуете от звуковия файл.
Как хората пред една от сергиите в Кюстендил коментират символа на мартеницата?
“Символизира здраве и късмет, най-вече здраве. Това е едно старо българско поверие, българска традиция, така е останало във времето и трябва да я следваме.“
“Има най-различни поверия, но това е за здраве и за берекет. Идва пролетта и всичко започва.“
Гласовете на хората можете да чуете от звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
