На 3 март отбелязваме 143 години от Освобождението на България от османската власт. На празничния ден се прекланяме пред паметта на загиналите в борбата ни за свобода.
За първи път през 1888 г., десет години след предварителното подписване на Санстефанския мирен договор, се отбелязва този ден като ден на Освобождението.
През определени периоди от новата история на България 3 март има особено тълкуване. Той е винаги в сърцето на хората, но на официално ниво преминава в различни церемонии и символи на отдаване на почест. Докато достигнем до 5 март 1990 г., когато е обявен за Национален празник.
На днешния ден панихида и молебен за празника беше отслужена в храм-паметник “Св. Александър Невски“ в София.
В столицата се състоя и церемония по издигане на националното знаме пред паметника на Незнайния войн. Вечерта на площад „Народно събрание“ ще има тържествената заря-проверка.
В “Нашият ден“ репортерът на БНР Александър Райчев разговаря на знакови места в София с граждани и специалисти за значението на празника.
“Честит празник на всички българи! На всички онези, които искат мир и любов, не искат агресия и злоба. “, каза Георги Баев пред храм-паметника “Св. Александър Невски“.
Пред Гробница на княз Александър I Батенберг историкът Димитър Пиронков разказа за личността на княза и историята на паметника.
“Честит празник, пазете и обичайте историята и героите, които са загинали за нашата свобода. Сдружение “Хайдути“ има много съмишленици във всеки един град. Които празнуват по райони и на всеки празник поднасяме венци и цветя на нашите идоли. “, поздрави Даниел Карабельов от сдружение “Хайдути“ пред Паметника на Иван Вазов в столицата.
Даниела Дойчева, начална учителка от столичното 138-о училище “Проф. Васил Златарски“ коментира в “Нашият ден“ какво даваме чрез изучаването на днешната знакова дата на децата:
“3 март е ден, който трябва да се помни, който трябва да бъде дълбоко запаметен, вплетен в цялостния морален облик на днешния човек. Ние продължаваме образованието и възпитанието, което дават семействата на нашите деца. В момента преподавам на първи клас. В деня, в който се видяхме, първото нещо, което решихме и направихме заедно, беше да отбележим Деня на независимостта - 22 септември. А първата песен, която научихме беше “Хубава си моя горо“. С това започнаха нашите бавни стъпки към образоването на нашите деца в миналото. Така стигнахме до 3 март, дата, която е абсолютно задължителна, да бъде коментирана по всяко време през всички предмети.“
“Всичко, което се казва на учениците, трябва да е с дела. Историята поднасяме по-скоро като една приказка от вълшебните, в които доброто побеждава злото. Духът на българина трябва да бъде подчертаван във всяко едно нещо.“
Зам.-директорът на Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа“ Мая Миланова разказа в “Нашият ден“ за обстановката там:
“Времето на връх Шипка е чудесно. Сутринта имаше бурен вятър, който вече утихва. Стотици българи изкачват върха със знамена, трибагреници. Има много деца и възрастни хора, семейства. Обстановката е празнична въпреки пандемията и въпреки това, че официалната част на честванията беше отменена.“
“Това, което на мен ми се иска да кажа, е, че Шипка е сакрално място за всеки българин. Шипка през тези 143 г. е останала отвъд всякаква политика и партии. И за българина тя седи високо, не само като географски, но и като исторически връх. Много ми се иска да вярвам, че тя ще послужи за нашето обединение.“
“Именно тук на Шипка българските опълченци доказаха, че ние българите сме достойни за нашата свобода. Шипка е първата победа на българските опълченци, които впоследствие формират ядрото на младата българска армия.“Най-голямото село на Северозападна България - Селановци чества днешния ден със специална празнична програма.
Тя започна в 10,00 часа с издигане на българския флаг. Бяха поднесени венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните от институциите и организациите в селото.
За първи път в историята Ниагарския водопад ще бъде осветен с цветовете на българския трибагреник. Инициативата едно от най-красивите природни места в света да грейне в бяло, зелено и червено е единствена по рода си до днес и ознаменува и друг важен юбилей – навършването на 55 г. дипломатически отношения между България и Канада.
По случай Националния празник на България, 3 март, извънредният и пълномощен посланик, нейно превъзходителство Светлана Стойчева-Етрополски се обърна към българската общност:
“Приемете моите най-сърдечни поздравления по случай Националния празник на Република България 3 март. Днес честваме Освобождението на България и всички се чувстваме особено горди като българи. Подвизите на героите, пожертвали свободата си за свободата на България и предаността на предците ни към родината, са примерът и мерилото за обичта ни към нея и нас. Това е паметен ден на преклонение към героизма и себеотрицанието на онези светли личности, отредили на страната ни равноправно и достойно място в Европа. 3 март освен Национален празник на нашата страна е и ярък символ на българския дух, на общата воля за свобода и обединение, които демонстрирани неведнъж през хилядолетната история на родината, ни дават самочувствие да гледаме с оптимизъм бъдещето.“
Днешният ден ни отвежда и в град Бяла, Русенско, където си спомняме за руската баронеса Юлия Петровна Вревска.
Когато говорим за Освобождението на България и най-вече за Руско-турската война, винаги нашето внимание е приковано в героите – войници, генерали, опълченци...Често забравяме за онези тихи участници във военните действие – лекарите, медицинските сестри, монасите и други.
Един от тези тихи „ангели на милосърдието“ е руската баронеса Юлия Петровна Вревска.
Тя е сред често забравяните герои сред спомените от бойното поле.
При обявяването на войната баронеса Вревска продава свой имот и с парите набира доброволчески отряд от 22 медицински сестри и лекари.
През април 1877 г. пристигат в Кишинев в действащата армия, по-късно този отряд е дислоциран в с. Бяла, Русенско, в тогавашната военно-полева болница.
През зимата на 1878 година баронесата заболява от петнист тиф и умира в Бяла, където е погребана.
Интервю с кмета на гр. Бяла, Русенско – Димитър Славов – за спомените на Юлия Вревска и за бъдещия музей на нейно име можете да чуете от звуковия файл.
Репортажите, разговорите и преките включвания можете да чуете от звуковите файлове.
На всички ни е известно, че раждането на Спасителя разделя историята на човечеството на два етапа – преди и след Христа. По какви причини става това деление, защо в Стария Завет Бог дава Своето откровение на избрания израелски народ и защо в Новия Завет този народ е отхвърлен и Бог сключва нов завет, с всички повярвали в Неговия Син? Отговор на..
Дамяна Велева от "Свободна Европа" е наградена от Антикорупционния фонд в категорията "Млад журналист" за текста ѝ: "Частен град Доспат". Как протести в малка родопска община стигнаха до София", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" корупционните модели и зависимостите на гражданите от властимащити кметове в малките населени места...
Защо в света на социалните мрежи "автентичните човешки гласове са все по-важни", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мими Шишкова , носителка на наградата на БХК "Човек на годината" в новата им за 2024 категория "Дигитален будител". На 24 септември 2024 г-н Бойко Борисов казва: "Промяната" ни отдалечи с хиляди километри от Шенген и от..
Преход между различни форми на управление, икономически системи, концепции за света, източници на енергия. Какво губим и какво печелим в процеса на преминаването? Всеки преход ли е труден и може ли да бъде справедлив? Разговор в "Гласът на времето" с Венцеслава Кожухарова от екип "Климат и енергия" към Екологично сдружение "За Земята",..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Георги Станоев, Горна Оряховица: Може ли обещание за дарение или прехвърляне на имот, направено пред близки, да има сила след смъртта на родителя..
Дамяна Велева от "Свободна Европа" е наградена от Антикорупционния фонд в категорията "Млад журналист" за текста ѝ: "Частен град Доспат". Как протести..
Всяка година Коледният музикален ден на Еврорадио се очаква с нетърпение от слушателите в цяла Европа и извън нея. В неделя преди Коледа радиоорганизациите..
Авторът на романа "Теодорос" , румънският писател Мирча Картареску , даде специално интервю за "Артефир" в рамките на своето гостуване по повод..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg