Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Марсианските хроники на „Постоянство“

Кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance)
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Половината човечество удивено наблюдаваше кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance), който изпрати впечатляващи снимки от червената планета, за първи път в историята се чу звукът на марсианския вятър и като в драматичен филм се наблюдаваха реакциите на екипа на НАСА, който водеше операцията.

Другата половина от света вдигна рамене и коментира, че със средствата, използвани от мисията, можело да се постигне какво ли не тук, на Земята.

Извън учените и запалените почитатели на Космоса, може би не всички си дават сметка какво се случва пред очите им. Прехранени с образи и преживели немалко революции в живота си, не бива да пренебрегваме значението на това, което може да се окаже най-важното събитие в последните няколко века.

„В момента на Марс тече революция“ – така най-кратко може да се обобщи мисията Марс 2020 на НАСА, смята астрофизикът Владимир Божилов.

„Ако ние обиколим целия космос и установим, че никъде другаде няма живот, това ще е революция и във философията, и във физиката, и в биологията, може би и в теологията и религията – защото ще покаже, че животът е уникален. Но днес нямаме основания да смятаме, че еволюцията се е случила само на Земята, така както нямаме основания да смятаме, че гравитация има само на Земята.

В миналото Марс може би е бил близнак на земята, може би е имал атмосфера, знае се, че на повърхността на Марс преди три и половина до 4 млд. години е имало сладка вода, имало ли е там древни микроорганизми? – отговор на тези въпроси търси марсоходът „Постоянство“, а когато ги намери, ще ни приближи към големия въпрос „Сами ли сме във вселената“.

Ако във всекидневния порой различни новини, все още не сте си изяснили значението на случващото се, чуйте увлекателния разказ на Владимир Божилов, от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10