Култът към Богинята майка по българските земи от древността до днес – артефакти, храмове и информационна реконструкция.
Една от най-интересните и значими културно-исторически забележителности в Балчик е Храмът на Кибела, открит случайно при започването на строителни дейности на хотел през 2007 г. Това е единственият храм на Богинята майка в източната част на Балканския полуостров.
Кибела е наричана още Великата майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, олицетворявала силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете.
Находките, открити през 2007 година в Балчик, са реставрирани и консервирани и са изложени в Историческия музей в Белия град. Това са повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи на Афродита, Пан, Посейдон, Дионис, епиграфски паметници, над 200 монети, глинени лампи и други. Самият храм е обявен за национален паметник на културата.
Темата коментира в “Нашият ден“ Радостина Енчева, археолог и директор на Историческия музей в Балчик.
“Майката като символ не е от вчера, нито от днес. Тя е от праисторията. Въпреки грубоватия ѝ вид в самото начало, но все пак майка е изобразявана, с коремчето, носеща плода. Тя се почита така, но впоследствие в Балчик, в открития храм на Майката на Боговете, имаме изображения на Кибела, седнала на трон и величествена, изобразява се по съвсем друг начин. Иконографията е с тимпанчето, което е до нея винаги. Лъвът е нейното свещено животно.“
Празници и ритуали в Дионисополис
“Главният всенароден празник на Понтийската майка на боговете. Сведения ни дават надписите, които открихме в храма. Един от тях е от III в. пр. Хр., който казва, че празникът е бил честван в града на осмия ден от месец тавреон. Това е пролетен месец. Празникът на Майката на Боговете е бил свързан с пролетното равноденствие.“
Разположение на обектите в Дионисополис
“Засега това е единственият елинистически храм и храм на Понтийската майка на боговете и най-добре запазеният елинистически храм по западния бряг на Черно море. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни за археологията и изобщо за науката. Отразяват религиозния и обществения живот в Дионисополис. Като разнообразие това е най-голямата група движими паметници, свързани със самия култ на Майката на боговете – Кибела, които са откривани на място в нейния храм. Архитектурата на храма е запазена до 2,40 м. Планът на храма е правоъгълен, запазен е входът и предверието и същинската част, където са извършвани ритуалите.“
Повече за Дионисополис и Храма на Кибела можете да чуете от звуковия файл.
Друго място по нашите земи, на което са засвидетелствани податки за наличие на култа към Богинята майка, е село Оходен, Врачанско.
Находката коментира в “Нашият ден“ Георги Ганецовски, археолог и директор на Регионалния историческия музей във Враца.
“Находките край село Оходен са от период преди 8 хил. години. Мога да кажа, че сме засвидетелствали едни от най-древните податки на култа към Богинята майка (бел. ред.) и то по много интересно послание. Послание, оставено чрез веществени свидетелства от наши много далечно предци. И то в техните погребални обреди. Ние, макар и по обратен ред, както и да я наречем – Богинята майка, Великата богиня майка, дали след това именувана като Кибела, или Деметра, вече няма значение. Символиката къде по-обогатена, къде по-семантично натоварена, си е една и съща.“
“В случая говорим за следните податки: открихме погребение на жена, около 25-годишна, в силно свита поза на една страна. Тя е поставена в овална гробна яма. В общи линии това е посланието на символиката – ние страдаме от този проблем и винаги си задаваме въпроса защо – защо е свита, защо е овална гробната яма. Отговорите идват много бързо. Реално символиката е в това, че дамата е погребана имено в овална яма, която символизира майчината утроба. А свитата поза е позата на бебето в утробата. Посланието е връщането на починалото физическо тяло в утробата на майката земя.“
“Това, което е любопитно, тъй като става въпрос за няколко обредни съоръжения, които бяха открити там. Това е една пряка симбиоза, тъй като намерихме и мъжки скелет на малко по-възрастен индивид, принадлежал към друга антропологическа група, също поставен в овална гробна яма в полусвита поза. Има известна разлика дали е мъж или жена, но посланието е едно и също.“
В неолитното селище в землището на селото през 2004 година археолозите Георги Ганецовски от Врачанския исторически музей и Красимира Лука от Българско археологическо сдружение откриват уникален скелет на жена, на възраст 8100 години, установена чрез въглерод C14 в немска лаборатория.
Това го прави един от най-старите скелети, принадлежащи на културата на първите земеделци в Европа. Интерес буди фактът, че зъбите на тази праисторическа „Тодорка“, както наричат шеговито археолозите скелета, са в отлично състояние. Височината му е 153 см, като е погребан в поза „хокер“ и днес е експониран „in situ“ във Врачанския музей чрез специална блокова отливка и витрина с газ аргон за консервация.
През юни 2010 година екипът на Георги Ганецовски открива скелет на ритуално погребан мъж, част от първата земеделска цивилизация на Стария континент. Кръстен е Христо, на името на жена от екипа. Живял е около 35 години, погребан е в границите на самото неолитно селище и е престоял в земята 8000 години. Намерени са ритуално положени от дясната страна на главата дарове, като кремъчен нож и обърнат с устието надолу сферичен глинен съд, подпиращ главата обърната на изток.
Уникалните експонати отредиха място в Историческия музей в гр. Враца, която се определи като находката край с. Оходен. И не само от местно значение са находките, но това е и принос за световната археология. Неслучайно разкопките са посещавани от чужденци с научна и културна цел.
Археологическите разкопки са гордост за селото. Наскоро археологът Георги Ганецовски направи нови открития. Намерена е работилница за сечива, древен „хладилник“, нефрит, изобразяващ богинята майка. Като допълнителна атракция се извършват се възстановки на древни обичаи при равноденствие.
Повече за находките, свидетелстващи за наличие на култа във Врачанско, можете да чуете от звуковия файл.
"Да откриеш Софроний. Грешник, светец или екшън герой" е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Тя идва след дебюта "Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи" и "Да предадеш Левски. Конспирации, издайници, пари". Авторът проследява живота и делото на Софроний в опит да го постави на..
Дни след големия концерт на Лили Иванова излезе книгата "Лили" – истинско полиграфическо бижу, документален разказ на журналиста Георги Тошев, посветен на българската естрада и специално на Лили Иванова. С непреклонна амбиция и стремеж към съвършенство малката Лили се превръща в голяма- напуска родния си град Кубрат, за да застане под..
Чудото на Ханука за древните евреи се е случило през 164 г. пр. н. е. в храма на Ерусалим. По това време еврейската земя е управлявана от нашествениците от Елада. Те ограбили храма и принудили евреите да се срамуват от своите вярвания. Ханука се родее и с думата "освобождаване". И това ѝ придава специално значение, защото този празник символизира..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика. Началото е с 21 графични листа от Пабло Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Серията "Подвижни пясъци"..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази земя - да дава. Да дава от таланта, уменията, опита и знанията си, от душевността и креативността си. Тъкмо тази индивидуалност допринася за пълнотата на изкуството, тя го съживява. Често обаче..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg