Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Добрич почетоха паметта на проф. Иван Сарандев

Проф. Иван Сарандев
Снимка: Дом-паметник „Йордан Йовков“/Фейсбук страница

Година след като напусна този свят големият литературен историк и критик Иван Сарандев, Домът паметник „Йордан Йовков“ в Добрич почете паметта му, за да да възроди всеотдайното дело на  професора.

Неговата монография „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и  с националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г. Професор Сарандев има още една монография, посветена на Йовков – „В света на „Старопланински легенди“. Той изследва творчеството на писателя с вещина и ерудиция, като посвещава голяма част от живота си на тази кауза. За това разказва в „Артефир“ главният музеен уредник на Дом паметник „Йордан Йовков“ в Добрич Кремена Митева.

“Нашето желание е да съхраним паметта дългогодишните връзки на учения с град Добрич и Добруджа. Известно е, че сред разностранните му изследователски интереси особено се открояват неговите трудове за Йордан Йовков, както и поредицата от литературни анкети, между които и анкета с поетесата Дора Габе и книга за нея.  

Тези две имена винаги са се асоциирали с Добруджа. Те неизбежно срещат учения с Добрич и най-вече с Дом-паметник „Йордан Йовков“, тъй като в музея се съхраняват фондове за двамата писатели и са уредени експозициите "Йордан Йовков – мъдрият мълчаливец на българската литература“, “Дора Габе – дъщеря на равнината“.

“Проф. Сарандев е сред специалистите, които преди 40 години консултират тематико-експозиционния план за първата постоянна експозиция, която предстои да бъде открита в тогавашния град Толбухин.“

Повече за личността на проф. Сарандов можете да чуете от разговора в звуковия файл.

Иван Сарандев е роден на 28 февруари 1934 г. в Ямбол, в семейство на тракийски бежанци от Одринска Тракия.

През 1958 г. завършва с пълно отличие специалност „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Като студент се насочва към литературно-изследователска работа. През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на проф. Боян Пенев за Пенчо Славейков, като е единственият стенограф, който разчита стенографския архив на професора. През 1958 г. открива неизвестно издание на „Епически песни“ от Пенчо Славейков.

След дипломирането си, заедно с Владимир Башев, основава в. „Пулс“. От 1960 г. работи в редакцията на в. „Народна младеж“ като литературен консултант. Работи в редакциите на в. „Литературен фронт“, „Народна култура“, а в периода 1972 – 1974 г. е завеждащ отдел „Критика и литературознание“ на издателство „Български писател“.

През 1972 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Пенчо Славейков като литературен критик“. От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, където оглавява проблемната група „Литературни анкети“, подготвила и издала 40 литературни анкети с известни български писатели. Прави анкети с писателите Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров.

През 1988 г. е избран за професор по „История на българската литература между двете световни войни“. В периода 1975 – 2006 г. е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Монографията му „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г.

Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, на Дружеството на филолозите българисти и на Съюза на учените в България.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Камино де Сантяго" и магията на срещите

Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..

обновено на 22.11.24 в 09:24
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36