Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Историята на Докторския паметник в София

Снимка: Уикипедия

Безспорно Докторският паметник в София е една от забележителностите на града още от неговото освобождение и обявяване за столица. Той е и един от малкото паметници от ХIХ век в света, посветен на лекари и медицински работници.

Историята на Докторския паметник в София разказва в “Нашият ден“ главният експерт мемориални обекти в Регионалния исторически музей - София, д-р Илия Мечков.

“Както е известно на всеки българин, през 1877-1878 Руската империя води победоносна война срещу Турция, в резултат на която е възстановена българската държавност. Тази война в Русия е известна като “Турската война“, защото тя има два фронта – Балканите и Кавказ. Веднага след нейното завършване, през 1878 г., военномедицинските сестри в Русия откриват подписка за набиране на средства за построяване на два паметника на медицинските чинове, загинали във войната – в България и в Кавказ.“

Антоний Томишко

“Подготовката за строителството на паметника започва през 1882 г. Като изглежда до тази година, след проведен конкурс, е спечелена първата награда от чешкия архитект Антоний Томишко. Той е руски кадър. Завършва живопис скулптура и архитектура в Москва и Императорската художествена академия в Санкт-Петербург (1870 – 1875). Печели множество първи награди на публични конкурси в Русия за обществени сгради, паметници и др. Когато проектира нашия паметник, той се е намирал в разцвета на своите творчески сили.“

“Паметникът изглежда построен през 1883 г., година след откриването на първия руски паметник в София. Известният обелиск на пл. “Руски паметник“. Следната година той е трябвало да бъде осветен, но това не е станало, защото, както знаем, българо-руските отношения в края на управлението на княз Александър I Батенберг се влошават.“

“Паметникът има класическата форма на пресечена пирамида. Каквито са много от руските паметници в България, изградени в периода 1878-1885 г. Висок е 10 м, широк 10 м и дълъг 8 метра. Увенчан е със саркофаг от сив гранит. Страните на паметника са изградени от варовик и имитират едри квадри. На тях са издълбани имената на загиналите 531 лекари и санитари. Емблема, символизираща медицинската помощ, изобразена е змия над купа пред лечебно растение, осем лаврови венци с ленти и надписите на паметника са изработени от бронз в Италия.“

“Интересно е, че създателите на паметника са решили лекарите, освен с фамилиите си, да бъдат отбелязани и с инициалите на собственото и на бащиното си име. А фелдшерите само с инициала на първото име и с фамилията, а без инициали останали санитарите. Медицинските сестри и санитарите са изписани на по-високо, така че по-трудно могат да бъдат разчетени.“


“За мястото е била избрана свободната окрайнина на града, която, както повечето такива райони, е била заето от турско гробище. Турското гробище в края на ХIХ в. е било разчистено и около паметника е била оформена местната Докторска градина, изградена в класически стил от прочутия парков архитект Фрай, поканен от Фердинанд, който е творил и в Борисовата градина. Така че от тогава до днес този паметник и тази градина остават едно от най-романтичните места за софиянеца и за гостите на София.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Лабораторията за слава FameLab" – най-големият конкурс по комуникация на науката в света

След пет подборни кръга из страната и дори на остров Ливингстън на 11 май (неделя) в "София Тех Парк" ще се състои закриващото събитие на XV Фестивал на науката, в което 12-те финалисти ще разкажат своите триминутни истории от различни научни области.  Един от участниците ще представи България на международния финал на конкурса..

публикувано на 08.05.25 в 11:45
Вилхелм Кайтел подписва капитулацията на Германия

В Деня на победата: Между историческата истина и манипулацията

8 май е Денят на победата във Втората световна война. За историческата истина и манипулативните замени в историята в "Нашият ден" разговаряме с учителя по история Емил Джасим . Разговорът започва с представяне на историческите факти, свързани с днешната дата. Първият договор за капитулация на нацистка Германия е подписан на 6 срещу 7 май 1945..

публикувано на 08.05.25 в 10:02

Започва Фестивалът на науката

Международната година на квантовите науки и технологии и на опазването на ледниците, 150 години от създаването на Международното бюро за мерки и теглилки в Париж, 120 години от откритието на млечнокиселата бактерия от българския учен д-р Стамен Григоров и 100 години от създаване на специалност География в Софийския университет – това са само част..

публикувано на 08.05.25 в 09:32

Съвременната медицина срещу имунния дефицит – новите възможности

През последните години все по-често се диагностицират случаи на имунен дефицит – състояние, при което имунната система не функционира ефективно. Според д-р Петя Янкова , клиничен имунолог, това не е непременно знак за по-голяма заболеваемост, а за напредъка на медицината, който позволява откриването на тези иначе редки и често генетично..

публикувано на 08.05.25 в 08:10

Церебралната атрофия – заболяванията, скрити зад този термин: лечение и перспективи

Церебрална атрофия – кои заболявания се крият зад този термин, какво е лечението и какви са перспективите пред лекарите и пациентите? За тайните на мозъка в Lege Artis разговаряме с невролога д-р Нейко Нейков. Церебралната атрофия, по думите на д-р Нейков, е нормален процес, свързан със загубата на неврони. Усъвършенстването на мозъка..

публикувано на 07.05.25 в 12:35