Въпросът какво ни чака не е въпрос, вълнувал само нашето съвремие, а е вълнувал всички поколения. Някои от представите за бъдещето са били изключително интересни, а към днешна дата се определят като вълшебни приказки, други като утопии.
Но живеейки в една съвременност и искайки да разберем какво ще ни се случи, като че ли сме много внимателни в прогнозите си към днешна дата. Защото информацията, с която боравим, е в такъв лавинообразен вид, че е много трудно да бъде сведена до някакво конкретно знание.
За неравенствата, породени от неравнопоставеността между половете, коментира в “Нашият ден“ Ивана Мурджева:
Този въпрос става все по-сложен поради обстоятелството, че бива натоварен с различни политически реакции, с различен социален контекст и с различни обществени нагласи, които са нещо толкова устойчиво във времето, че промяната им изисква години.
“Европейският индекс за равнопоставеност между половете е много интересен. Той се концентрира върху една стобалова точкова система, като се счита, че достигайки до процент 100, е достигната пълна равнопоставеност между половете. Такава страна в Европа няма. Максималният индекс, до който се достига, е около 74 от 100 точки. Като изследователите казват, че промяната на точките е толкова бавен процес, че за да се достигне процентът 100, ще са необходими около 60 години напред. Което означава, че дори и при един висок индекс от 74 пункта, достигането до пълна равнопоставеност като че ли е една далечна перспектива.“
“Данните, които се включват в тази стобалова система, в тези сто точки, са определени в няколко основни пункта, които дават информация. Как тази равнопоставеност се отнася към здравеопазване, работа, финансова обезпеченост, образование, лично време и възможност за обществено влияние. Възможност да влияеш на обществото чрез изразяване на мнение. Някакъв вид публична власт.“
“Много интересна част от този индекс е и едно изследване, което е започнало от 2015 г. То е свързано с изследване как дигитализацията на средата ще се отрази на неравнопоставеността между половете. Още от 2015 г. е изведен на преден план проблемът с дигитализацията и че процесът на навлизане на “умните“ инструменти в бита ни ще доведе до цялостна реформация и промяна на пазара на труда и до нова диверсификация между половете.“
“Смята се, че трансформацията на пазара на труда ще доведе до една тенденция, която е била позабравена във времето – високите постови позиции, свързани с овладяване на технологиите в много висок ранг на владеене, отново ще останат за едно известно време запазени за силния пол – казва Мурджева и пояснява:
Струва ми се, че винаги когато се намираме на прага на някаква революция, често говорим за четвърта индустриална революция, и когато тази революция започва да изявява своите отличителни характеристики, винаги на челната позиция в управлението, в овладяването на тези процеси като че ли застава мъжът.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
