Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Намират ли път до потребителя регистрираните биостопанства

Снимка: https://www.ngobg.info/

Стигат ли до потребителите стоките от малките фермери и земеделски стопани?

Темата коментира в “нашият ден“ д-р Стоилко Апостолов, председател на Фондация за биологично земеделие “БиоВселена“.

“Първо, да разделим производителите според това как произвеждат, тъй като има доста производители вече, които са официално регистрирани в Агенцията по храните. Преди десетина години излезе една наредба 26, според която всички, които имат собствено стопанство, отглеждат животни и произвеждат – мляко, месо, яйца, могат да се регистрират и да си оборудват такива малки обекти за преработка на храни. Да произвеждат сирене, млечни продукти, месо, яйца, риба и т.н. до определени количества и да ги продават в няколко определени района на страната. Така че има такива, които са одобрени, регистрирани, които се проверяват, регулярно пращат проби за анализи и можем да кажем, че техните продукти са безопасни.“

“Има обаче и една огромна група производители, които не са регистрирани никъде, които в безброй групи – фейсбук и други социални медии произвеждат, продават, доставят. За тях моето мнение е категорично, че първо, е рисково да се пазарува от такива производители, второ, някак не е редно. Няма контрол, няма никаква гаранция, няма проследимост. Няма как, ако се отровите от такъв продукт примерно, или получите някакво разстройство и т.н., няма как да докажете, че сте купили от такъв производител. Няма касова бележка, няма регистрация на Агенция по храните, няма нищо.“


Защо не се регистрират производителите?

“Големият въпрос е – как е възможно да се случва всичкото това. Тъй като това не са изолирани единични случаи, това означава, че след като е възможно да се случи, някой го позволява и то в големи мащаби. За мен не са кой знае какви пречките, една регистрация по наредба 26 не е толкова сложно. Вече имаме повече от 2500 такива регистрирани производители, повечето са производители на мед, но над 150 са производители на мляко и млечни продукти.“

Достигат ли до крайния потребител продуктите от регистрирани стопанства?

“За радост всички, които са регистрирани, които работят законно и произвеждат, можем да кажем, че това са продукти, произведени в малки стопанства, някои от тях в отдалечени, планински райони. Приемаме, без да можем да го твърдим с някакви доказателства, че това са по-здравословни, по-чисти храни, произведени с ръчни занаятчийски методи. Далеч от индустриалната храна, която можем да намерим в търговските вериги. За радост тези, които са тръгнали по пътя на законно производство, се оправят, намират начин продуктите им да стигнат до потребителите. Първият им канал за продажба са фермерските пазари и доставки до малки магазинчета. Една немалка част изпращат и с куриерски фирми.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35