Стигат ли до потребителите стоките от малките фермери и земеделски стопани?
Темата коментира в “нашият ден“ д-р Стоилко Апостолов, председател на Фондация за биологично земеделие “БиоВселена“.
“Първо, да разделим производителите според това как произвеждат, тъй като има доста производители вече, които са официално регистрирани в Агенцията по храните. Преди десетина години излезе една наредба 26, според която всички, които имат собствено стопанство, отглеждат животни и произвеждат – мляко, месо, яйца, могат да се регистрират и да си оборудват такива малки обекти за преработка на храни. Да произвеждат сирене, млечни продукти, месо, яйца, риба и т.н. до определени количества и да ги продават в няколко определени района на страната. Така че има такива, които са одобрени, регистрирани, които се проверяват, регулярно пращат проби за анализи и можем да кажем, че техните продукти са безопасни.“
“Има обаче и една огромна група производители, които не са регистрирани никъде, които в безброй групи – фейсбук и други социални медии произвеждат, продават, доставят. За тях моето мнение е категорично, че първо, е рисково да се пазарува от такива производители, второ, някак не е редно. Няма контрол, няма никаква гаранция, няма проследимост. Няма как, ако се отровите от такъв продукт примерно, или получите някакво разстройство и т.н., няма как да докажете, че сте купили от такъв производител. Няма касова бележка, няма регистрация на Агенция по храните, няма нищо.“
Защо не се регистрират производителите?
“Големият въпрос е – как е възможно да се случва всичкото това. Тъй като това не са изолирани единични случаи, това означава, че след като е възможно да се случи, някой го позволява и то в големи мащаби. За мен не са кой знае какви пречките, една регистрация по наредба 26 не е толкова сложно. Вече имаме повече от 2500 такива регистрирани производители, повечето са производители на мед, но над 150 са производители на мляко и млечни продукти.“
Достигат ли до крайния потребител продуктите от регистрирани стопанства?
“За радост всички, които са регистрирани, които работят законно и произвеждат, можем да кажем, че това са продукти, произведени в малки стопанства, някои от тях в отдалечени, планински райони. Приемаме, без да можем да го твърдим с някакви доказателства, че това са по-здравословни, по-чисти храни, произведени с ръчни занаятчийски методи. Далеч от индустриалната храна, която можем да намерим в търговските вериги. За радост тези, които са тръгнали по пътя на законно производство, се оправят, намират начин продуктите им да стигнат до потребителите. Първият им канал за продажба са фермерските пазари и доставки до малки магазинчета. Една немалка част изпращат и с куриерски фирми.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg