В народопсихологията на българина сякаш са заложени страхове, мнителност, отрицание на постиженията на модерната цивилизация. 5G мрежите, например, тревожат обществото почти колкото ваксините. За изграждането на т.нар. "5G мрежа" в областта на комуникациите и евентуалното отражение върху човешкото здраве, за значението на ваксините в човешката история, за ролята на социалните мрежи и за страховете – коментар в "За здравето" прави проф. Мишел Израел от Националния център по обществено здраве и анализи и преподавател в Плевенския медицински университет.
"Не мисля, че основно са страхове. Мисля, че българският инат тука има място, защото е пословичен. Обаче, откакто се занимаваме с антиваксерските настроения, проблемът 5G почти умря – няма такъв въпрос, той беше потиснат от коронавируса и неговите последствия. Covid потисна и новините, и душите."
Как ваксините промениха света
"Става въпрос за здраве. Нужни са елементарни знания в областта на медицината – така са унищожени болестите – голяма част от тях не съществуват само благодарение на ваксинациите (едра шарка, полиомиелит, морбили), опасни за живота на децата. Но не сме само ние неверниците. Да не забравяме Галилей, Коперник и останалите. Всяка иновация в света в началото е приемана с отрицателно отношение от страна на власти, народ и т.н."
Социалните мрежи
"Възможността да контактуваш със всички в социалните мрежи води до страхове. В социалните мрежи хората с ниско самочувствие, недостатъчно образование и т.н. се развихрят. Това е тяхното място, където те могат да управляват, да създават групи, да разговарят, да съветват (тук-таме прочетено) – от боба и джоджена до вируса..."
Има ли основание за страх по отношение на мрежите
"Съществуването на 5G все още е под въпрос, защото такава мрежа няма изградена и тя не действа. Всъщност доста агресивно операторите по света, не само у нас, се опитаха да наложат бързото въвеждане на 5G, на което реагираха и хората, и здравните власти, и ние, като Национален център по обществено здраве. Защото не може да се въвежда нова технология без изследване за възможните здравни ефекти. Съответно това доведе до малко забавяне, може би Covid помогна да намалее тази агресия. Но в действителност в нашата страна такава мрежа няма. Така е в повечето страни в света. Има само изпитания върху 5G мрежата – и то не на честотите, на които тя би трябвало да излъчва.
Когато някои оператори у нас обявиха, че 5G е едва ли не изградена, това бяха още чисти реклами (лъжливи), не бяха отпуснати честотите от Комисията по регулиране на съобщенията. Първата честота, която се отпусна, е 3.6 GHz, но тя не е честота за 5G, тя е близка до честотите, които използва 4G – сегашната мрежа. Честотите, на които 5G трябва да излъчва, са от 26 GHz нагоре. Само тогава може да се постигне съответната скорост, брой потребители и т.н. Изведнъж се оказва и, че самите уреди, които ние ще използваме, като телефони, да ги наречем (това вече не са телефони, а уред за всичко), са доста скъпи – вече са пуснати на пазара, но никой не ги купува, няма потребител.
През това време обаче международните акъли в областта на технологиите вече говорят за 6G! Никой не знае какво е 6G, но самият факт, че се говори за следващ етап, показва, че 5G бива като че прескачана – нито честотите са продадени, нито са изградени мрежите и т.н. За съжаление в момента операторите изграждат мрежа – без контрол и без регулация, за съжаление. Още при обсъждането на проблемите с изграждането на 5G мрежата Комисията по регулиране на съобщенията, заедно с Министерството на съобщенията, организираха една среща в НДК, в която директно обявиха какви промени ще направят в Закона за устройство на територията (ЗУТ) един член 151, който почти премахва контрола при въвеждането на новите системи. Предизвика жестока реакция от наша страна, защото те си освободиха регулацията, за да им излезе мрежата по-евтино. Хората имат основание да се страхуват и да се оплакват. Агресията на операторите беше доста сериозна."
Антените – има ли опасност
"Не. Антените са малки, маломощни, близо до дома, както рутерите. На 10-20 см разстояние вече лъчение няма. Общата средна мощност, с която излъчват, ще бъде подобна на сегашната. 5G антените излъчват само ако потребителят ги потърси."
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg