Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Брънзов: Метеорологията у нас – новости и традиция

Какво се случва с климата на Земята

| обновено на 23.03.21 в 09:23

За 60-и път в България се отбелязва Световният ден на метеорологията.

Първите български метеорологични станции са от 1877 г. Въпреки невъзможността да отбележат по традиционен начин професионалния си празник новините за Българската метеорологична служба към днешна дата са добри.

През следващата година всичките 300 валежомерни пункта на службата ще бъдат обновени. Така те вече в реално време ще предават данни за валежите в страната.

проф. БънзовГенералният директор на НИМХ проф. Христомир Брънзов говори в “Нашият ден“ за празника на гилдията и за дейността на Института.

Как се ръководят 980 хидроложки и метеорологични станции и обсерватории

“Отдавна е създадена традиция, тази мрежа е изграждана 130 години. Структурата е тристепенна, ръководство, което е в София в НИМХ, четири филиала във Варна, в Плевен, в Пловдив и в Кюстендил. И във всяка област имаме обсерватории, които ръководят директно станциите.“

“Информацията пристига през всичките тези канали до нас. Една част остава при нас, друга отива в световните центрове, където се използва за прогноза на времето с числени модели за цялата планета. След това тези резултати от числени модели се връщат и въз основа на тях ние правим локални числени модели. Добавяме информация и от спътници, от радари и синоптиците правят тази прогноза, която дават на вас.“


Кои процеси се наблюдават

“Нещата са два вида. Едното са измервания, които се правят с уреди. Това са температура, влажност, налягане, валеж, вятър, основните метеорологични параметри. Другото са наблюдения, свързани с характера на времето, като мъгли, скреж, гръмотевична дейност, неща които не могат да се измерват с уреди.“

Отделянето на НИМХ от БАН

“Нещата се оправят, мисля, че Институтът стъпи на крака. Първото, което беше много важно за нас, е да имаме средства за основната ни дейност. Защото Институтът катастрофално закъсняваше с автоматизацията, а тя е нещото, което ни дава възможност в реално време от всичките тези пунктове да получаваме информация.

В момента сме в процес на автоматизиране на валежомерната мрежа. Става въпрос за 300 пункта на територията на цялата страна, откъдето ние да можем да получаваме в реално време – какво вали, как вали, което е важно не само за метеорологията, а и за хидрологията.

Другото важно, което се случи, беше възнаграждението на хората, защото започвахме да ставаме абсолютно неконкурентни в сферата на труда и да напускат хора. Тази година за учените ние ще успеем да дадем това, което е в университетите като стартови заплати. А като цяло в системата може би тази година ще успеем да достигнем и средното възнаграждение за обществения сектор, което ни дава шанс да задържим тези хора.“


Какво се случва с климата на Земята

“Взаимодействието атмосфера – океан е едно от нещата, които определят климата. Тези климатични промени ги е имало много пъти във времето в историята на планетата Земя. Пред науката продължава да стои големият въпрос – доколко промените са свързани с въздействието на човека върху системата атмосфера – океан, и доколко са свързани с естествени фактори, като слънчево-земните връзки.

Защото енергията, която постъпва от Слънцето, примерно за месец, е колкото енергията, която човечеството е произвело през целия си път, откакто съществува. Така че става въпрос за едни огромни баланси на енергия, в които не е много ясно доколко може да се намеси човек.

Например озоновата дупка над Антарктида, за която учените вече знаем, че основните причини за появата ѝ са метеорологични. Това е силен полярен вятър и ниски температури в стратосферата. Тя всяка пролет започва да се появява, миналата година нарастваше бързо, максимумът беше на 20-и септември, а декември месец се затвори.

Другото нещо, което открихме учените, е, че озоновата дупка е свързана със слънчевия 21-годишен цикъл. И когато има максимум на слънчевата активност, тя е в най-малки размери, а когато има минимум, е с най-големи.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Наука без граници: Историята на един български професор в САЩ

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е професор и преподавател в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис, САЩ. Преди няколко години проф. Панова беше отличена с наградата на Института по математика при БАН – признание за нейните..

публикувано на 22.07.25 в 11:03
Созопол

В разгара на туристическия сезон: Несебър и Созопол остават в списъка на ЮНЕСКО

За запазването на статута на Несебър и Созопол в списъка на ЮНЕСКО, за ангажиментите, които произтичат от това, както и за подготовката на досиетата на пещера Магурата, разширението на Казанлъшката гробница и мозайките ба Филипополис – разговор в "Нашият ден" с Константин Занков, главен експерт към Института за анализи и оценки в туризма, бизнес..

публикувано на 22.07.25 в 09:23

Състезанията по стрелба "Компак Спортинг" за Купата на НЛРС–СЛРБ

Какви са резултатите и кои са финалистите от двата квалификационни кръга на състезанията по стрелба "Компак Спортинг" (Compak Sporting) за Купата на НЛРС-СЛРБ? Колко горещо и колко приятно е било състезанието за организаторите и участниците, колко награди са "отстреляни" – чуйте подробности в предаването "И рибар съм, и ловец съм“ с водещите..

публикувано на 21.07.25 в 16:10
Михаела де ла Русо, д-р Веселин Тенев, Евелина Кулински и Антон Митов

Мозъкът не служи само за главоболие

Доцент д-р Веселин Тенев е клиничен психиатър, живее в САЩ и е преподавател към Департамент по психиатрия в Университета на Айова. За какво служи мозъкът? Изолираността на обществото в САЩ, глобализацията, психологичните измерения на световния ред и събития, и парите на американците. За брутните вътрешни продукти, адвокатите,..

публикувано на 21.07.25 в 11:58
Аксел Роуз и Guns N’ Roses в София през 2012 г.

Haptic костюми дават възможност на хора с увреден слух да "чуят" музиката

Guns N’ Roses излизат тази вечер на сцената на Националния стадион "Васил Левски" в София. България е една от спирките в световното турне на легендарната рок група. За първи път в България и на Балканите хора с увреден слух ще могат да се потопят в енергията на музикални събития благодарение на иновативни haptic костюми. Тази революционна технология..

обновено на 21.07.25 в 09:50