Как славистиката „открива“ българите и българския език

Според така наречената „волжка теория“ за произхода на българите, споделяна от повечето изследователи най-вече от немската школа, до началото на XIX век, дедите ни са били смятани за „пославянчени татари“.

Едва след като учени от славянски произход в Прага, Виена и Русия задълбочават проучванията си за славянската история и култура, изследват запазени средновековни ръкописи в търсене на оригиналното „наречие“, за което е създадена славянската писменост, някои от тях започват да се досещат за връзката между езика на първите славянски книжовници и живия език на българите, населяващи част от Османската империя. Срещите с български ученици и студенти, изпратени да учат в Централна Европа и Русия, разговорите с търговци от различни краища на българските земи постепенно убеждават изследователите в принадлежността на народа и езика ни към славянското семейство.

Доц. Теодоричка Готовска-Хенце от Института за исторически изследвания към БАН проследява труда и лутанията на първите слависти в търсене на истината за първия славянски книжовен език.

Българският език има специфично развитие, което го отличава от останалите славянски езици. Съседството и активното общуване с другите балкански народи в рамките на Османската империя се отразява и върху обмена на особености между езиците. За това разговаряме с доц. Мая Александрова от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на Софийския университет.