Според така наречената „волжка теория“ за произхода на българите, споделяна от повечето изследователи най-вече от немската школа, до началото на XIX век, дедите ни са били смятани за „пославянчени татари“.
Едва след като учени от славянски произход в Прага, Виена и Русия задълбочават проучванията си за славянската история и култура, изследват запазени средновековни ръкописи в търсене на оригиналното „наречие“, за което е създадена славянската писменост, някои от тях започват да се досещат за връзката между езика на първите славянски книжовници и живия език на българите, населяващи част от Османската империя. Срещите с български ученици и студенти, изпратени да учат в Централна Европа и Русия, разговорите с търговци от различни краища на българските земи постепенно убеждават изследователите в принадлежността на народа и езика ни към славянското семейство.
Доц. Теодоричка Готовска-Хенце от Института за исторически изследвания към БАН проследява труда и лутанията на първите слависти в търсене на истината за първия славянски книжовен език.
Българският език има специфично развитие, което го отличава от останалите славянски езици. Съседството и активното общуване с другите балкански народи в рамките на Османската империя се отразява и върху обмена на особености между езиците. За това разговаряме с доц. Мая Александрова от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на Софийския университет.
Владина Цекова е обиколила над 70 държави. Била е фотомодел, рекламен директор, продуцент на телевизионни предавания. Има стаж и като детска учителка. Но преди всичко Владина е добротворец. Десет минути след новината за наводненията в Карловско, тя беше на влака с гумени ботуши в торбата. Автор и сценарист е на филма за световноизвестния физик и голям..
Днес и утре (9 и 10октомври) Университетът по архитектура, строителство и геодезия ще бъде домакин на третото издание на форума "Дни на кариерата – Студентите посрещат бизнеса". В събитието ще се включат над 70 компании и институции от строителния сектор, които ще представят своята дейност и възможностите за стажове и професионална реализация на..
Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени от Париж, само успях да му кажа "Чакай да включа записвачката", за да не прекъсна интересния му разказ. Интервюто започна с факта, че е посетил едно място в Париж – оберж (ресторант) Никола Фламел,..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света, подложени на някакъв вид лекарствена терапия. С нашия гост проф. Татяна Бенишева разговаряхме дни преди конгреса на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в София, насрочен за 9 октомври 2025 г...
Природозащитничката и световно признат експерт по шимпанзетата Джейн Гудол почина преди броени дни на 91-годишна възраст. В предаването "Време за наука" координаторът на програмата Roots & Shoots в България, Албена Попова от Института "Джейн Гудол", разказва как мисията на световноизвестната приматоложка продължава да вдъхновява нови..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
