На 25 март 1890 г. е роден Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир. През годините той е бил и читалищен деец и депутат от Петото народно събрание, но през цялото време е писал своите малки, смешни разкази.
Няма как да не си спомним с усмивка за разказите и героите му – Писан Кольо, Нено Сенегалецът и още куп други съмахленци от Казанлък и образи от България.
От края на дните му са останали драсканиците в болницата, нещо като вицове през сълзи. На 26 декември 1967 г. се самоубива в София, като скача през балкона от третия етаж в болницата, в която се лекува.
Как е станал писател и как се е научил да работи с молив и гума Чудомир, разказва пред микрофона на БНР в последния запис с неговия глас от 1967 г.
Той е седмото от осем деца в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. През 1901 г. завършва началното си образование в родното си село Турия, а през 1904 г. – прогимназия в Казанлък. Намеренията на бащата са синът да стане офицер или търговец; майката на Чудомир го подкрепя в желанието му да се занимава с рисуване.
До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва четирите курса на Държавното художествено училище в София (мобилизиран по време на Балканската война), но се дипломира едва през 1919 г. във връзка с мобилизацията в Първата световна война. Учебният процес го сближава с Георги Машев, който го запознава с Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов.
През 1921 г. се жени за своята колежка – художничката Мара Нонова. В периода 1920 – 1932 г. работи като гимназиален учител в Казанлък.
През 1932 г. се налага Чудомир да напусне учителското си място (по онова време действа закон, според който единият от семейните учителски двойки е трябвало да напусне държавната работа). Чудомир е поканен да поддържа хумористичната страница на вестник „Зора“. Тази дейност се изразява в изпращането на няколко разказа и карикатури месечно и продължава до 1940 г., когато Чудомир пише писмо до главния редактор на вестника, с което заявява оттеглянето си: „Настъпи период на преоценка на ценностите. Не съм съгласен с политиката на в. „Зора“. Не съм доволен от постигнатото. Изобщо гражданинът Димитър Чорбаджийски не може повече да понася твореца Чудомир.“
През 1929 – 1930 г. отива на специализация в Париж: командирован е „да се запознае с методиката и пропедевтиката“ по рисуване в парижките училища. През 1937 г. пътува до Рим, Венеция и Римини.
От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1966 г. става народен представител в Петото народно събрание.
Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието народен деятел на културата.
Няколко дни преди смъртта си Чудомир предава на Серафим Северняк свитък с листове – „Драсканици в болницата“, включени в книгите „Избрани разкази“ (1967), „Под шарената черга“ (1981) и др. Там с привичното си чувство за хумор Чудомир отбелязва: „Стари и добри мои приятели и другари, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до „вечното ми жилище“, ако не вали дъжд.“. Една друга мисъл от същите записки вероятно може да бъде свързана с неговия избран край: „След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му...“
На 26 декември 1967 г. в София се самоубива, като скача през балкона на третия етаж в болницата, в която се лекува. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово желание в градинката пред къщата му.
Независимо че втора година Чудомировите празници попадат във времето на карантина, те ще се проведат за 27-и път, макар и онлайн. Наградата за къс хумористичен разказ на Фондация „Чудомир“ и в. „Стършел“ получи писателят и журналист от в. „Старозагорски..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори – Симеон Кръстев, която е обединена под мотото "2 in 1". Вернисажът колаборира две различни техники,..
Каква е разликата между западните и източните книжни панаири и форуми за литературен обмен? Как читателите в арабския свят се сдобиват с хартиени копия? Кои международни практики биват успешно интегрирани на българска почва и какъв е пътят на една..
Професор Боян Добрев е ръководител на катедра "Стенопис" в Националната художествена академия и е доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства. Създател е на множество мултимедийни реализации за нуждите на Министерството на външните работи,..
Илюстраторката и графична дизайнер Александра Рамирес е базирана в Лондон вече повече от 10 години. Нейната работа е насочена към дигиталния дизайн, но в изложбата си Slam Dunk в столичното галерийното пространство L44 Рамирес изразява огромната си..
Със своя "НЕпътеводител за Италия от А до Я" блогърът и пътешественик Иван Кръстев потапя читателите в магията на така наречената "Страна на Ботуша". Кръстев работи в строгата сфера на финансите, но неговата страст е пътуването. Като пишещ..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
Тази година Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) отбеляза своята 70-годишнина. ЦЕРН е основан от 12 европейски..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg