Готварските тефтери и образът на миналото

„Преди храната изразяваше откъде сме дошли. Сега за мнозина тя е там, където искаме да отидем, кои искаме да бъдем, как избираме да живеем", пише Джон Ланчестър в забележителното си есе „Мълчи и яж“.

Храната дава любопитна оптика в изследването на даден исторически период, особено пък домашно приготвената – тя хем е интимна сфера от живота, хем повече от всичко друго приобщава и свързва хората.

Тези особености на храната улавя Албена Шкодрова в новата си книга „Бунтовните готвачи“ (Rebellious Cooks and Recipe Writing in Communist Bulgaria), издадена от издателство „Блумсбъри“.

Книгата изследва един любопитен обект – тефтерите с рецепти, които мнозина у нас пазят в домовете си.

„Бунтовните готвачи“ е за готварските тефтери в комунистическа България и техните много, понякога неочаквани начини на употреба. – пише авторката. – За да я напиша, седях в много кухни из цяла България: в Шумен, Пловдив, Русе, от Преслав до Смолян, и от столицата до село Микрево. Дори в една българска кухня в Брюксел. Чудните ми събеседници ми дадоха да надникна в личните им кулинарни бележници, да пробвам резултата от някоя и друга любима рецепта, но и много повече от това: допуснаха ме до най-личното си пространство, до кухнята на собственото им ежедневие, десетилетия назад. Книгата разказва за очакваното и неочакваното, което открих там.“

Интересът на Шкодрова към темата е траен. Тя е автор на „Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ“, която отново чрез храната по оригинален начин ни предлага поглед към миналото и опит за равносметка.

В една силно идеологизирана среда размяната на рецепти, говоренето за храна, приготвянето "от нищо нещо" са не само безопасна форма на общуване, но и начин да отвоюваш лично пространство, да заявиш себе си, да натрупаш социален капитал или да си доставиш утеха.

В личните тефтери и записки се оглежда историята и големите трансформации на епохата – от индустриализацията и урбанизацията до еманципацията на жените и хроничния дефицит.