Проф. Весела Цакова от Института по физикохимия към БАН е български учен, който се нарежда в престижната класация на Станфордския университет за най-добри учени в света. Тя завършва 9-а Френска езикова гимназия с отличен успех и златен медал. После следва във Физическия факултет на СУ, където се дипломира отново с отличен успех. Работи повече от 40 години в Института по физикохимия при БАН, където изминава пътя от специалист до професор и директор на Института.

Проф. Цакова е стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“, първо в университета в Университета „Хайнрих Хайне” в Дюселдорф, а после в Техническия университет в Дрезден. Тя е автор и съавтор на около 100 публикации в елитни международни научни издания. Има над 2000 цитирания на научните ѝ трудове, повечето от чуждестранни автори.

В момента е координатор на разпределената научна инфраструктура ИНФРАМАТ, част от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Организира редица международни конференции в страната и в чужбина.

Била е гост-лектор в едни от най-престижните университети за приложни науки.

Проф. Весела Цакова е главен герой в “Нашият ден“

“Всичко тръгва от едно повече или по-малко случайно попадане в Института по физикохимия при БАН на етап, в който бях още дипломант, макар и във Факултета по физика. Това попадане, което изглеждаше случайно, се оказа, че предопредели моята професионална кариера.

Това е така, защото попаднах може би по случаен начин, но не на случайно място. Институтът по физикохимия е носител на една школа в научното познание – българската школа по физикохимия. И неслучайно в класацията на Станфордския университет за най-добри за най-добри учени в света, присъстват девет учени от този институт. Това е резултат на научната школа на един център на знанието, на една научна атмосфера, което е изключително важно за изграждането на елитни учени. Аз съм представител на третото, най-младото поколение, което присъства в класацията.

Спомням си с какво страхопочитание изкачвах за първи път стълбите на Института, те са едни широки стълби на сграда от 60-те години, и се чудех как ще пристъпя в кабинета на тогавашния директор. Тридесет и няколко години по-късно самата аз обитавах този кабинет и това беше за мен абсолютно неочаквано.“

Класацията на Станфордския университет

“Как попаднах в тази класация, е технически въпрос. Тук са обработени данни на повече от 6 млн. учени. Това са данни за техните публикации и цитирания. Направен е един комплексен анализ, като е използвана математическа формула, която е приложена към параметрите на всички тези над 6 и половина млн. учени от целия свят. Компютърът накрая ги е подредил и е получил класацията, в която присъстват немалко хора. Тези 2% са практически 160 хил. учени.

Въпросът е може би – защо. Бях изненадана, че съм в тези 2%. Мисля, че отговорът идва от това, че, тръгвайки от традицията, за която споменах, на българската физикохимична школа, която е главно в областта на теорията и разбирането за растежа на кристалите, аз стъпих в една по-различна област, свързана с получаването и характеризирането на полимерни материали, но едни много специални полимерни материали, които имат висока електрическа проводимост.

Откритието за тези материали беше направено през 1976 г., Нобеловата награда беше дадена едва през 2000 г. Аз започнах да се занимавам с тези материали през 90-те години. Стъпих в една тема, която беше нова, интересна и даваше широки възможности.“

Приложение

“Тези материали имат изключително широки приложения. От електрохромни дисплеи, като електронни елементи в гъвкава електроника, става дума за замяна на силициевата електроника с гъвкава. Областта, в която научните ми търсения най-вече попадат, е свързана със сензори за откриване на различни вещества, като например замърсители в околната среда, биоактивни вещества, които участват в човешкия метаболизъм, например глюкоза, пикочна киселина, витамини, като аскорбинова киселина, лекарствени средства – да кажем известният парацетамол, невротрансмитери като допамина. Оказаха се сравнително евтини и удобни за производство материали.

И точно на този фронт се развиха и изследванията, с които се занимавам в тези 30 години. От една страна, получаване и характеризиране на този тип материали, от друга, оценяване на възможността за тяхното прилагане в електрохимични сензори.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.