Подмяната на реални и ефективни действия с ефектни формулировки като че ли се утвърди в сферата на образованието у нас. Думата реформа отдавна не прави впечатление. За жалост свикнахме и да сме на опашката по резултати на учениците ни в международни програми за оценяване на функционалната грамотност – учудващо „постижение“ на системата на фона на отличното представяне на наши деца в олимпиади и в чужди висши училища. Въпреки настояването на родителски, учителски и други обществени организации за качествени промени в образованието, МОН прави плахи стъпки, оправдавайки се с неподготвеността на същото това общество за голямата реформа. Междувременно, въпреки програмите, стратегиите, европейските проекти (разбирай средства), успяхме да си „отгледаме“ няколко поколения полу или напълно неграмотни български граждани, а семействата с амбиции за децата си продължиха да захранват сивия сектор на частните уроци и шарения – на все по-луксозните учебници.
Къде в тази картина са изпитните формати. Въпросът е реторичен, защото е ясно, че критериите за успешно представяне определят пътя и средствата, с които се постига то. Иначе казано, когато в края на обучението оценяват колко знания си натрупал по предметите, ти ще се стараеш да трупаш знания, да зубриш, както му казваме популярно. А животът отдавна показва, че от нас все повече ще се изискват не толкова знания, колкото умения за боравене с информация, за екипна работа, за вземане на решения, за учене и развитие. На това родните образователни чиновници отговарят с нови мантри като „компетентностен подход“, „интегрирани изпити“ и … почти непроменени изпитни формати, учебни програми, подготовка на учителите, система за подкрепа и продължаващо обучение.
Повод за тези невесели разсъждения е инициативата на сдружение „Образование България 2030“ за провеждане на поредица от дискусии за ключовите проблеми в образованието, един от които е необходимостта от промяна на изпитните формати на матурите и националните външни оценявания. Какво показва проучването, проведено от сдружението през 2019 г. и какво се предлага като посока за намиране на адекватни решения, чуйте от разговора със Златка Димитрова, експерт по образователни политики в сдружение „Образование България 2030“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
