Подмяната на реални и ефективни действия с ефектни формулировки като че ли се утвърди в сферата на образованието у нас. Думата реформа отдавна не прави впечатление. За жалост свикнахме и да сме на опашката по резултати на учениците ни в международни програми за оценяване на функционалната грамотност – учудващо „постижение“ на системата на фона на отличното представяне на наши деца в олимпиади и в чужди висши училища. Въпреки настояването на родителски, учителски и други обществени организации за качествени промени в образованието, МОН прави плахи стъпки, оправдавайки се с неподготвеността на същото това общество за голямата реформа. Междувременно, въпреки програмите, стратегиите, европейските проекти (разбирай средства), успяхме да си „отгледаме“ няколко поколения полу или напълно неграмотни български граждани, а семействата с амбиции за децата си продължиха да захранват сивия сектор на частните уроци и шарения – на все по-луксозните учебници.
Къде в тази картина са изпитните формати. Въпросът е реторичен, защото е ясно, че критериите за успешно представяне определят пътя и средствата, с които се постига то. Иначе казано, когато в края на обучението оценяват колко знания си натрупал по предметите, ти ще се стараеш да трупаш знания, да зубриш, както му казваме популярно. А животът отдавна показва, че от нас все повече ще се изискват не толкова знания, колкото умения за боравене с информация, за екипна работа, за вземане на решения, за учене и развитие. На това родните образователни чиновници отговарят с нови мантри като „компетентностен подход“, „интегрирани изпити“ и … почти непроменени изпитни формати, учебни програми, подготовка на учителите, система за подкрепа и продължаващо обучение.
Повод за тези невесели разсъждения е инициативата на сдружение „Образование България 2030“ за провеждане на поредица от дискусии за ключовите проблеми в образованието, един от които е необходимостта от промяна на изпитните формати на матурите и националните външни оценявания. Какво показва проучването, проведено от сдружението през 2019 г. и какво се предлага като посока за намиране на адекватни решения, чуйте от разговора със Златка Димитрова, експерт по образователни политики в сдружение „Образование България 2030“.
Астробиологията се занимава с изучаването на възможностите за живот на други планети и космически тела в Слънчевата система и Вселената. Основна задача на астробиологията е доказването чрез научни методи как се е зародил животът на нашата планета. Чрез опитни постановки и сложни научни анализи се правят изводи относно възможността и..
Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
"Болестта е нощта на живота, тежко поданство. Всички имаме по рождение двойно гражданство: в царството на здравите и в царството на болните. И макар че..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg