Подмяната на реални и ефективни действия с ефектни формулировки като че ли се утвърди в сферата на образованието у нас. Думата реформа отдавна не прави впечатление. За жалост свикнахме и да сме на опашката по резултати на учениците ни в международни програми за оценяване на функционалната грамотност – учудващо „постижение“ на системата на фона на отличното представяне на наши деца в олимпиади и в чужди висши училища. Въпреки настояването на родителски, учителски и други обществени организации за качествени промени в образованието, МОН прави плахи стъпки, оправдавайки се с неподготвеността на същото това общество за голямата реформа. Междувременно, въпреки програмите, стратегиите, европейските проекти (разбирай средства), успяхме да си „отгледаме“ няколко поколения полу или напълно неграмотни български граждани, а семействата с амбиции за децата си продължиха да захранват сивия сектор на частните уроци и шарения – на все по-луксозните учебници.
Къде в тази картина са изпитните формати. Въпросът е реторичен, защото е ясно, че критериите за успешно представяне определят пътя и средствата, с които се постига то. Иначе казано, когато в края на обучението оценяват колко знания си натрупал по предметите, ти ще се стараеш да трупаш знания, да зубриш, както му казваме популярно. А животът отдавна показва, че от нас все повече ще се изискват не толкова знания, колкото умения за боравене с информация, за екипна работа, за вземане на решения, за учене и развитие. На това родните образователни чиновници отговарят с нови мантри като „компетентностен подход“, „интегрирани изпити“ и … почти непроменени изпитни формати, учебни програми, подготовка на учителите, система за подкрепа и продължаващо обучение.
Повод за тези невесели разсъждения е инициативата на сдружение „Образование България 2030“ за провеждане на поредица от дискусии за ключовите проблеми в образованието, един от които е необходимостта от промяна на изпитните формати на матурите и националните външни оценявания. Какво показва проучването, проведено от сдружението през 2019 г. и какво се предлага като посока за намиране на адекватни решения, чуйте от разговора със Златка Димитрова, експерт по образователни политики в сдружение „Образование България 2030“.
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата..
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg