Какво очаква новото поколение артисти, обучаващи се в дигитална среда?
Темата за бъдещето, методите и стратегиите, какво ни дава и какво ни отнема иновацията, коментира в “Нашият ден“ проф. Пламен Марков, декан на факултет „Сценични изкуства“ на НАТФИЗ.
“Нашето обучение не е в дигитална среда. При нас тя е невъзможна, ние удължаваме процеса, а не го подменяме.
Нашите студенти са изключително взискателни към своето образование. Поискаха среща с ръководството на Академията, за да потвърдят, че те нямат никакво желание да претупат образованието си, а желание да се обучават пълноценно. Ръководството им отговори, че ние също нямаме никакво намерение да им даваме "фалшиви шофьорски книжки", така че се разбрахме.
Нито един от преподавателите, на които беше отнета лятната ваканция, нито някой от студентите, на които бяха отнети летните месеци, не се оплака. Мисля, че тази година ще бъде същото. При нас мотивацията е много висока. Нашите студенти работят 7 дни в седмицата 24 часа и никак не са съгласни да претупват нищо, затова между мнението на студентите и мнението на преподавателите няма разминаване.
Най-тежкият удар е за първите и вторите курсове студенти, които практически не могат да имат занятия. Тяхната учебна година се отлага най-дълго. Но ние си имаме представленията, имаме си и публиката. Нашата публика е предимно млада публика, готова да прояви авантюризма, който хора на по-сериозна възраст в ролята си на зрители едва ли биха проявили. Опитваме се да направим максималното процесът да е колкото се може по-пълноценен.“
Липсата на публични изяви
“Не мога да прогнозирам как ще се отрази, защото по принцип личната реализация на актьорите и режисьорите е много сложна. Тя понякога преминава през известни престои. Има доста дълго време, в което няма ангажименти даден актьор, защото всички актьори са на сергията, те трябва да бъдат купени. Има и периоди, в които става невъобразимо сложно да наситиш времето си с всички възможни ангажименти. Този работохолизъм е онова, с което ни заредиха нашите предшественици, нашите професори. И ние по странен начин инжектираме вируса на работохолизма в нашите студенти.“
Мария Градешлиева, директор на Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ гр. Котел, също коментира темата в “Нашият ден“.
“Изкуство се прави в общност и за общност. Наистина нашата зала, трябва да съобщя с голяма радост, е обновена. Успяхме през тази пандемична обстановка да направим нова зала в училище, но тя за съжаление остана празна. Съвсем скоро ще се напълни.
Дигиталните технологии имат възможности някои от елементите от обучението да се предават бързо, да достигнат до много потребители, но липсва емоцията – нещото, правещо изкуството живо. В различни часове при нас, хората, които се занимаваме с изкуство, може учителят да пусне музика, да представи спектакъл на ансамбъл, на музикална група. Да поговорят по между си ученици и учители за изкуство. Но това да разучиш нов музикален материал на инструмент или да се разучи хорова, оркестрова или вокална партитура, категорично не е качествено образование.
Много е интересен фактът, че в тази обстановка учениците искат да учат. Имат изключително желание и всеки ден питат кога ще започнем в реална среда. Нещо, което преди година или няколко месеца не желаеха толкова активно. Сега 99,9% са на линия, когато включим платформите, децата са там.“
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят. Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно. Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..
Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..
"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...
Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия. Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
