Българските медици в Световния ден на здравето

На 7 април светът отбелязва Международния ден на здравето. Датата е избрана с основаването на Световната здравна организация през 1948 г. Международният ден на здравето се чества и като Ден на здравния работник в България от 6 февруари 1964 г.

Изявени медици и здравни специалисти получиха почетния знак на президента на церемония на „Дондуков“ 2, която започна с минута мълчание в памет медиците, загубили живота си в пандемията през последната година.

По данни на Българския лекарски съюз през изминалата година над 120 лекари, медицински сестри, санитари и шофьори на линейки, загубиха живота си, борейки се до последно с коварното заболяване и достойно изпълнявайки своя професионален и морален дълг.

„Нерядко във вашите неимоверни усилия да възстановите дишането на вашите пациенти вие самите оставахте без дъх от умора и изтощение – с тези думи президентът Румен Радев се обърна към отличените медици, които продължават да работят на първа линия с пациенти с коронавирус. – Убеден съм, че правото на здраве, а не апетитът за печалба от болести, трябва да бъде водещият принцип, на който се подчинява цялата наша здравна система“, каза още Радев.

За Световния ден на здравето говори в “Нашият ден“ Мариана Шиякова, председател на софийската колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи:

“Най-голямото предизвикателство на този етап пред нас е това, че сме на първа линия в битка с коронавируса. За съжаление над 12 000 са заболелите колеги, поне това са данните на Единния информационен портал. Обществото обаче осъзна, че имаме ключова роля в тази битка и искам да направя един искрен поклон от всички и благодарност за перфектната организация на медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти, фелдшери, медицински и рентгенови лаборанти, рехабилитатори, за перфектната организация. За това, че всеки знае своето място и със своите знания и опит, както и висок професионализъм, спасяват човешки животи.

Искам да им пожелая да съхранят добротата, човечността и отзивчивостта си, за да останат ангели на милосърдието, каквито ги нарекоха хилядите българи, на които помогнаха.

Най-важното, което Covid-19 разкри на обществото, на институциите и най-вече на управляващите, са проблемите: Ниско заплащане, лоши условия на труд, неясни правила за определяне на заплащането, което води до липса на интерес към професиите; Липса на обществен престиж и оттам липса на кадри.

Годишно напускат страната по 1000 души от медицинските специалисти, средната възраст е 55 години, 20% са в предпенсионна възраст, а другите 20 са пенсионери. И ако 40% напуснат системата, болниците ще спрат да работят. Това трябва всички да го знаят. Ако не се вземат спешни мерки за регламентиране на професиите, за създаване на ясни професионални рамки, правила за работа, както и контрол за прилагането; Приемане на стандарти за броя медицински специалисти спрямо броя на пациентите в лечебните заведения, спрямо броя на децата в детските ясли, градините и училищата.

Няма решения за едно достойно заплащане на труда, според квалификацията, по ясни и точни правила. Това е заплаха за националната сигурност на страната.“

На Световния ден на здравето д-р Емилия Стоилова, анестезиолог и реаниматор в клиниката по Хирургия на УМБАЛ “Св. Иван Рилски“, коментира темата – какво е да бъдеш лекар в България:

“Анестезиологията и реанимацията е една логично изградена наука, без която е немислимо развитието на медицината изобщо. Това е една прекрасна специалност, която, от една страна, спомага на пациентите по време на оперативна интервенция да не усещат болка, помага на лекарите – на хирурзите, на гинеколози, ортопеди да извършват професионално своята дейност. А реанимацията е наука, която помага на пациентите, които са в крайно тежко общо състояние, да се върнат към живот.

За съжаление тази прекрасна специалност е на изчезване в България, тъй като ние оставаме в сянка и нашата работа е някак недооценена.

Пандемията постави задача за една бърза диагностика, за едно навременно указване на медицинска помощ. Същевременно ни кара интензивно все още да изучаваме клиничните, епидемиологични особености на това заболяване. Ние, като реаниматори, ежедневно се срещаме с пациенти в тежко състояние, наистина с усложнения от този вирус.“

Д-р Теодор Ангелов, млад лекар, носител на “Златен Хипократ" и двукратен носител на националната награда “Студент на годината“ в направление “Здравеопазване“:

“Постоянството има неизменна част в това един студент по медицина да стане добър лекар. Разбира се, има значение подкрепата на преподавателите, на близките. Има значение системното четене, защото през клиниката, която изучаваме през първите две-три години, има неизменна част. Клиниката е основата на медицинското образование, а без основите няма как да изградим къщата след това.

Настоящата пандемия е нова за сферата на медицината и здравеопазването. Виждаме, че месеци по-късно познанията за нея са доста повече. Може да предвиждаме разпространението на новите щамове. Все още не можем да правим генерални прогнози за хода на пандемията, тъй като преди година направените прогнози не се сбъднаха до голяма степен. Надеждата е, че с ваксините тяхната голяма разновидност откъм основа на действие, ще може да бъде повлияно разпространението.

Желая да се реализирам в България, като, освен специализацията ми в терапевтичните науки, имам желание да се занимавам с научна дейност, успоредно с това. На по-късен етап, както голяма част от специалистите в България, бих изкарал кратки специализации в чужбина.“

В Световния ден на здравето своята почит към изгубилите живота си лекари изказа академическата общност на Медицински университет - София, която отдаде почит към загиналите във войните медици и поднесе венци на Докторския паметник в столицата. 

Разговора на Стефани Ангелова със зам.-ректора на Медицинския университет проф. Валентина Петкова можете да чуете от звуковия файл.

Почетният знак на президента получиха:

• доц. д-р Дончо Дончев, началник на отделение в Клиниката по ушни, носни и гърлени болести на ВМА, който като доброволец се е грижил за пациентите с коронавирусна инфекция и продължава да работи в Covid зоната на болницата;
• д-р Сибила Маринова - координатор по донорство за Северен централен регион, която заедно с екипа си работи на първа линия за лечението на пациенти с Covid-19 във Велико Търново;
• д-р Абдулах Заргар, управлявал успешно болницата в Исперих;
• Марияна Колева, главна медицинска сестра и директор здравни грижи на УМБАЛ „Света Анна“;
• медицинският фелдшер Роза Антова от Центъра за спешна медицинска помощ в София;
• рентгеновият лаборант Димитър Милинич от пловдивската болница „Свети Георги“;
• д-р Радислав Наков, специалист по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ;
• началникът на инфекциозното отделение на МБАЛ-Пазарджик д-р Мария Пишмишева-Пелева.

Предвид епидемичната обстановка почетните знаци бе планирано да бъдат връчени в рамките на две церемонии, втората от които е следобед. На нея се планира да бъдат отличени:

• д-р Гергана Николова - семеен лекар с над 30 години опит; 
• Галя Добрикова – акушерка с 22-годишен опит в УМБАЛ „Канев“ в Русе;
• д-р Костадин Сотиров - един от учредителите на Сдружението на общопрактикуващите лекари-Пловдив, и негов председател от 2017 г.;
• д-р Георги Миндов – председател на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари и зам.-председател на Столичната лекарска колегия на БЛС;
• д-р Румен Алексов – председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в област Кюстендил;
• доц. Диана Димитрова – директор на филиала на Медицински университет-Варна във Велико Търново, където се обучават акушерки;
• Благовеста Костова – една от основателките на Алианса на българските акушерки и първата българска акушерка-делегат към Консултативния съвет на Световната акушерска конфедерация.