В последните дни Министерството на околната среда (МОСВ) отчита видим напредък по Националната програма за чист въздух. Според данните в повечето градове на страната нивата на фини прахови частици вече са под нормата. В същото време по данни на Инициативата State оf Global Air, мръсният въздух убива три пъти повече българи, отколкото европейци, а ново научно изследване, представено от екип български учени, показва, че замърсяването на въздуха все още води до 1400-3000 преждевременни смъртни случая годишно само в София.
На какво се дължи това разминаване на официалните отчети с научните изследвания – разговор в "Нашият ден" с д-р Александър Симидчиев – пулмолог и председател на сдружение "Въздух за здраве".
Екипът на "Нашият ден" се свърза с МОСВ, за да включи в разговора и експерт от институцията, но участие в предаването беше отказано.
Д-р Симидчиев започва разговора с думите, че разминаване в данните няма. България се води по нормативите на ЕС, които не са изменяни от години. СЗО е препоръчала нормативите да бъдат два пъти по-ниски от настоящите, за да бъде въздухът безопасен за човешкото здраве. По старите нормативи всичко е наред – ние сме под тях. Според съвременните знания за качеството на въздуха бихме надвишавали нормата, уточнява д-р Симидчиев.
Учените посочват като най-големи замърсители отопление на твърди горива и транспорта. Има положителна тенденция в регулирането им. През 90-те години у нас дневно от мръсен въздух загиват 50 души. Днес – 40. Това, по думите на д-р Симидчиев, се дължи на синхронни усилия от страна на държавата, местната власт и гражданите.
Експертът обръща внимание, че само една станция на територията на София измерва фините прахови частици, които са основен вредител за човешкото здраве. Разчита се на гражданските инициативи, благодарение на които са поставени над 500 измервателя из цялата столица. Те разкриват кои са горещите точки с най-голямо замърсяване.
По думите на д-р Симидчиев замърсяването се разпределя от горе надолу, като най-ниските точки от градския релеф са с най-вреден въздух. Затова хората, живеещи на по-високи етажи, са с предимство, а децата, които са по-ниско до вредните емисии, са най-уязвими.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
