Могат ли неравенствата да влияят върху изборните резултати и как? Темата коментира Ивана Мурджева в “Нашият ден“.
“Изборните резултати се оказаха интересна картина, която идва да потвърди изследването, което ние започнахме да правим в ефир вече повече от четири месеца. Ако не се вглеждаме дълбоко в неравенствата и ако не бъдем честни с тяхното признаване, винаги ще бъдем изненадвани от резултатите, които се появяват при един или при друг избор.
Още в първите минути след изборния ден, в опит да се отгатне накъде отива резултатът, разбивките бяха по системата на неравенствата, която изследвахме тук. А именно, те бяха гласували в малък град, областен град, село, столица. Гласували по пол, образование, по етнос, по заетост. Всеки един от тези сегменти беше изследван като обект на създаване на неравенство.
Резултатите показаха чувствително разместване на изборите именно по тези различни сегменти на неравенствата. За някой може би това е бил изненадващ резултат. Но според мен той не би трябвало да ни изненадва, ако ние сме имали честна оценка на разслоението на обществото именно по тези компоненти."
Защо различните политически формации стигнаха със своите послания до различни сегменти?
"Те предварително ли са оформили своите послания, за да стигнат до тях, или просто посланията им са налучкали определена система от неравенства, която е намерила в тяхната програма нещо от себе си.

Ще ми се да вярвам, че програмите не са били пуснати в пространството на случаен принцип, а са били сегментирани по някакъв начин. Ако са били сегментирани, това означава, че неравенствата са обект на наблюдение, но ако са обект на наблюдение, но не са обект на трансформация, то тогава вече се намираме действително в сложна ситуация.
Защото, ако използваме неравенствата като система за манипулация и ръководене и контрол върху вземането на решения, се намираме в едно състояние на демокрация. А ако използваме наблюдението върху неравенствата като начин да преодолеем тяхното задълбочаване, се намираме в друга система на демокрацията. Надявам се, че клоним към второто предположение и се намираме в система, която трябва да изследва неравенствата. Във всеки един от тези сегменти, които ние наблюдавахме, ако започнем от сегмента малък град – голям град, село – областен град, веднага можем да видим в графиките, които бяха публикувани още след края на изборния ден, чувствително разместване на изборите.
Това означава, че нагласите и поведенията на хората, които се намират в тези отделни географски топоси, е формирано по някакъв начин на различен принцип. Изборите им са повлияни от различни критерии, от различни желания за тяхното бъдещо развитие.
Как тези критерии се формират, говорихме, изследвайки базата – неравенства по отношение на населено място. Достъпът до образование, култура, инфраструктура, свързана със социални грижи, здравни грижи – всички тези елементи, събрани в едно голямата разлика във вота в малкия град, селото, града и столицата.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Днес в рубриката "Мигранти с таланти" ви представяме Симоне Чивитило . Той е от Италия и е родом от Пиедимонте Матезе – красив малък град край Неапол . Живее в България от 14 години . Тук го довежда любовта , а специалната енергия , която усеща у нас, както и възможностите да развива независимо изкуство, го задържат за..
В днешно време кибертормозът се превръща в една от най-сериозните заплахи за психичното здраве на децата и подрастващите. В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" училищният психолог Ивелина Димитрова сподели своя професионален опит и наблюдения върху начина, по който дигиталната среда влияе на отношенията между деца, родители и..
Пожарите в Сакар през това лято разтревожиха всички нас, ала тревогата на стопаните, които виждат с очите си как фермата им бива опустошена от огъня, питайки се какво оттук насетне, може да бъде видяна и усетена най-силно и непосредствено на мястото на събитието, дни след като бяха изгасени пожарищата около селата Радовец, Филипово и Студена...
В рубриката "Разговорът" гост на "Нашият ден" беше режисьорът Ивайло Пенчев, който представи най-новия си филм "Рожден ден" . Той разкри какво стои зад комедийния му подход и защо вярва, че хуморът е най-силният мост между твореца и публиката. Пенчев сподели, че винаги е искал публиката да се забавлява , когато отиде на кино. Според него киното..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван от поколение на поколение през вековете главно в устната си форма. По време на първия ромски конгрес през 1971 година ромският език е официално признат в Европа, което довежда до включването му в..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван..
Преди две години художникът Любомир Савинов откри в галерия "Стубел" изложбата "Разминаване", а сега може да се види втората му експозиция там "Стъпка по..
Журито на Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов" присъди отличието за 2025 г. на Теодора Димова . Ет о част от словото на писателката:..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg