Глобалното затопляне и свързаните с него ефекти са били известни на учените от над два века, макар че обществото относително отскоро се сблъска с тревожните данни за промените в климата в следствие на човешката дейност.
Ранните експерименти в атмосферната наука дават възможност по-достъпно и нагледно за разберем сложните процеси зад промяната в климата.
Сред първите учени, които очертават връзката между парниковите газове и затоплянето на атмосферата, е жена – Юнис Фут, поборничка за женски права и учен-аматьор.
През 1850 Юнис Нютън Фут прави забележително откритие, свързано с парниковите газове, което помага създаването на основите на днешната наука за климата.
Находчивият експеримент на Фут включва две стъкленици, съдържащи влажен въздух и въглероден диоксид. Тя слага в тях термометри и ги оставя на слънце.
Изследването ѝ показва, че цилиндърът с влажен въздух се загрява по-бързо от този със сух, а този с въглероден дикосид се затопля още повече, а и когато се сложи на сянка, му е нужно повече време, за да се охлади.
В бележките си тя пише, че „ако по някаква причина в определен период от историята въздухът се смеси с въглероден диоксид в по-голямо количество, ще се стигне до повишаване на температурата.“
За историята на климатичните изследвания разказва Христо Панчев, доктор по информационни науки с интерес в областта на ролята на човешкото поведение в антропогенната промяна в климата, който публикува обзорен материал за последните два века на климатичната наука в „Климатека“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
