Глобалното затопляне и свързаните с него ефекти са били известни на учените от над два века, макар че обществото относително отскоро се сблъска с тревожните данни за промените в климата в следствие на човешката дейност.
Ранните експерименти в атмосферната наука дават възможност по-достъпно и нагледно за разберем сложните процеси зад промяната в климата.
Сред първите учени, които очертават връзката между парниковите газове и затоплянето на атмосферата, е жена – Юнис Фут, поборничка за женски права и учен-аматьор.
През 1850 Юнис Нютън Фут прави забележително откритие, свързано с парниковите газове, което помага създаването на основите на днешната наука за климата.
Находчивият експеримент на Фут включва две стъкленици, съдържащи влажен въздух и въглероден диоксид. Тя слага в тях термометри и ги оставя на слънце.
Изследването ѝ показва, че цилиндърът с влажен въздух се загрява по-бързо от този със сух, а този с въглероден дикосид се затопля още повече, а и когато се сложи на сянка, му е нужно повече време, за да се охлади.
В бележките си тя пише, че „ако по някаква причина в определен период от историята въздухът се смеси с въглероден диоксид в по-голямо количество, ще се стигне до повишаване на температурата.“
За историята на климатичните изследвания разказва Христо Панчев, доктор по информационни науки с интерес в областта на ролята на човешкото поведение в антропогенната промяна в климата, който публикува обзорен материал за последните два века на климатичната наука в „Климатека“.

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
Преди месеци проф. Милен Георгиев обяви откриването на конкретен вид мед, който забавя остаряването. Вече са готови и документите за европейски патент. "С моя екип работим по този проект, а темата за удължаването на човешкия живот вълнува човечеството, откакто сме напуснали пещерите. Изцяло моята работа през годините е фокусирана върху..
"Много се вълнувам за голямата награда на БАН, тъй като за мен е изключително висока чест , че именно аз бях удостоена с тази награда – Наградата на БАН, която за мен е най-авторитетната, най-старата, най-престижната научна организация в страната. Това е изключително признание за мен и едновременно с това много голяма отговорност, тъй като..
Норвежкият писател, музикант и журналист Ю Несбьо се срещна с българските читатели. Световноизвестният автор на бестселъри в стила Nordic noir – течение..
През седмицата в София се проведе Конференцията "Софиянецът Шейх Бали Ефенди". Събитието бе посветено на живота и делото на духовния учител, поет и..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg