Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Космическо меню – технология и съдържание

Храни на борда на космическата совалка, сервирани на поднос
Снимка: Уикипедия

Освен с двамата си космонавти – Георги Иванов и Александър Александров – и многото научни изследвания, България се включва в изследването на Космоса и с разработката на космически храни. Ние сме третата страна в света след САЩ и Русия, която е започнала да ги произвежда.

С какво са по-различни те от храните, които ядем? Все още ли произвеждаме храни за астронавти?

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Илиана Начева, директор на Института по криобиология и хранителни технологии:

“Космическите храни, това е една технология, която е на основата на процеса лиофилизация. Това е принцип във физиката, познат още като т.нар. сублимация, при който от непосредствено твърдо състояние преминава в газообразно. Продуктът предварително се замразява, след което се изтеглят кристалите под вакуум, благодарение, на което се получават много интересни по структура храни.

Те са с много фина структура и консистенция. Съдържат около 2 до 5% влага, но имат изцяло съхранени хранителни биологично активни вещества и вкусово ароматен комплекс, което им позволява да доставят в усвоима форма всички, необходими за организма хранителни и биологично активни вещества. При този метод на обработка протеините не се разрушават, витамините се запазват и ензимите запазват своята активност. Благодарение на което продуктите, изсушени по тази технология, се отличават с много високо качество.

Практически всяка храна може да се обработи по този начин. С изключение на тези, които съдържат голямо количество захари. И продукти, които са с високо съдържание на мазнини. Те са единствените, които не подлежат на процеса лиофилизация. Всичко друго може да бъде изсушено. Плодове, зеленчуци, меса, риби кисело-млечни продукти. Натурални белтъци, плодови сокове, кафе и всякакви други продукти.

Лиофилизация е абсолютно възможна и на вече готово ястие. На тази основа е създадено и българското космическо меню, което е разработено с готови хранителни ястия. То е изпитано по време на двата съвместни съветско-български полета и е съставено от над 20 вида лиофилизирани храни. Това са супи, основни ястия от българската национална кухня, млечно-кисели десерти, плодове, ядки, лютеница.“

Лиофилизирана храна – сладолед и шоколад и спагети с бекон, произведени в Института по криобиология и хранителни технологии.

Човешкият организъм в открития Космос

“Условията са различни, затова нашите храни са съобразени с тези изменения. Космонавтите казват, че се променят вкусовите им усещания. Имат желание за употреба на малко по-пикантна, по-овкусена храна. С това се характеризира и нашата кухня. Повече протеини и фибри има в космическите храни, което е насочено към обездвижването, което се получава.

За съжаление в момента не работим за Космоса. Ние имаме разработена технология, имаме разработени много видове ястия, но нямаме възможност да ги прилагаме. Последната година имахме дори с Европейската космическа агенция нови видове хранителни модули, в които сме включили допълнително биологично активни вещества, които се приеха много добре. Този проект приключи успешно.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35