Коя беше новината от първото заседание на 45-ото Народно събрание? Как ще изглеждат следващите парламентарни месеци? Какво ни казва Борисов с подадената неприсъствено оставка?
Темите коментира в “Нашият ден“ политологът Георги Киряков:
“Новината беше изборът за председател на Народното събрание с мнозинство от партиите на протеста. Това е най-важната новина, която трябва да се отбележи. Това е ясна заявка, че се очертава някакво мнозинство, което може или поне има намерение да променя досегашната ситуация – да върне парламентаризма, каквато по Конституция е България – парламентарна република.
Да върне разделението на властите, което в последните десет години, поне в мандатите на премиера Борисов, беше силно неглижирано и сериозно префокусирано в посока Министерски съвет и лично фигурата на Бойко Борисов като министър-председател."
Оставката на Борисов
“Това е и сигналът, който той дава от много години, че институциите не са важни за него, че всъщност тук има някаква форма на пряк избор – лично за него. И че могат да се прескачат институционални механизми и институционална последователност. Ако народът така е преценил, след като на него е дал доверие, защото така е възприемана от него ситуацията в страната – народът дава доверие на него, от там нататък той раздава надолу някакви функции – или разделя, или съединява власти.“
Премиер в отпуск и оставка
“Доколкото разбирам, има възможност, въпреки че е в оставка, да бъде извикан. Знаете, че отпуската му беше предизвикана от желанието на мнозинството в парламента, новото мнозинство – да бъде извикан и да бъде изслушан във връзка с Плана за възстановяване – европейските пари, които трябва да стигнат в Европа във връзка с пандемията и с решаване на последиците от пандемията.
Има възможност да бъде извикан, да видим какво ще се случи и дали ще присъства, или ще продължи това негово поведение – парламентът да не е институцията, която е най-важна в държавата. И някак да играем на сърдити деца, които, след като са им отнели играчката, тропат с крак, обръщат гръб и бягат.“
Сравнимо ли е поведението на Борисов с това на Иван Костов
“Все пак Костов уважаваше институциите – ходеше на изслушванията в парламента, позволяваше на парламентарната група да взема решения, не се ровеше постоянно в законодателните инициативи на парламента. Имаше уважение към институционалната рамка на страната.
Днес е Денят на Търновската конституция и е важен ден именно от тази гледна точка, че трябва България отново да се върне в релсите на парламентаризма и да си стане отново парламентарната република, каквато е по конституция.“
Следващите месеци
“Имаше конституционни механизми, което също е добре. Виждате важността на основния закон в страната. Има механизми, които определят как ще се случва преходът от една власт към друга – от един Министерски съвет към друг.
Този Министерски съвет в оставка изпълнява функциите си до избора на нов Министерски съвет, до неговото заклеване. Който, гледайки конфигурацията в парламента, е възможно да се конституира и е много вероятно да бъде с много кратък мандат, защото целите, поставени вчера от отделните партии, са по-скоро конюнктурни, краткосрочни и насочени само към техните избиратели. Възможно е да има някакъв разрив в дългосрочен план, по-дългосрочни политики, свързани с управлението на страната.“
Популизъм
“Видяхме, че популизмът е единствено и само в рамките на предизборната кампания. Има някаква форма на популизъм, разбира се, в това искане на Демократична България например за махане на спецсъдилищата, за махане на главния прокурор, за преместване на прокуратурата в изпълнителната власт и някаква форма на избор от Народното събрание. Това са умерени популизми, които са провокирани от настроенията сред техните гласоподаватели. И сред самите политики, набелязващи тези цели.
Виждаме обаче и връщане към нормалността от “Има такъв народ“, специално Тошко Йорданов вчера каза, че не е назрял моментът за мажоритарната система, която те предложиха с техния референдум преди пет години. Отговорността възпира тези хора от краен популизъм.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
