Макар и по-рядко, имена на жени се срещат в приписките на книжовниците, което потвърждава схващането за мястото на жената в обществения ред. Това обикновено са имена на роднини – майка, сестра, съпруга, дъщеря на преписвача. В ръкописите след XVI век се появяват повече имена на дарители, подвързвачи, потребители, купувачи на книгите и техни роднини. Женските имена са предимно от славянски произход – с основа от название на растение или тотемно животно като Вълка, Вълкана, Вишна, Елка, Върба, Калина, от пожелателни прилагателни като Добра, Велика, Драгана, Славна, срещат се и по-редки като Дъна, Дойка, Кала, Юва, Цоца и двусъставни като Любисава. Що се отнася до имената на владетелки и аристократки, те често са двойни – знак за династична обвързаност или посвещение на небесна покровителка – Кера-Тамарь, Ана-Мара, Елена-Евгения, Десислава-Дебора и пр. Темата за женските лични имена в бележките на българските книжовници от Средновековието беше представена от проф. Марияна Цибранска по време на Международната ономастична конференция, посветена на 100-годишнината от рождението на проф. Йордан Заимов, която се провежда от 20 до 22 април и се организира от Секцията по ономастика на Института за български език към БАН.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
