Какви ще са приоритетите в работата на комисията по здравеопазване към НС и законодателните инициативи?
Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Александър Симидчиев, председател на комисията по здравеопазване в 45-ото Народно събрание, депутат от “Демократична България“.
“Огромното предизвикателство е всичко, което е ново за мен, различно от клиничната работа, с която съм се занимавал и с управленската, защото имам опит и в двете. Но тук става въпрос и за координиране и постигане на консенсус между много остро противопоставящи се партийни позиции на различните парламентарни групи.
Здравеопазването е ключов приоритет на държавата, трябва да може да постигаме консенсус по важни въпроси, защото е критично важно по време на пандемичния процес, да направим възможно най-ефективните мерки, да обединим и обществото ни, което според мен е доста разделено по темата, за да постигнем победа над пандемията и да излезем от нея, защото тя влияе върху икономиката, и върху културата и върху социалните дейности.
Имаме изключително важен и доста спешен въпрос, който обичайно не се поставя пред парламентарните нормотворци. Това е – как да координираме дейността в нашата държава по такъв начин, че да постигнем бързо и ефективно намаляване на вредите и на щетите, които понасяме заради пандемичния процес.
В дългосрочен план – да възвърнем парламентаризма – това значи хората, които правят законите и след това контролират спазването им от другите власти. Много важно е да знаем точно какво значи разделение на властите и когато говорим по тези теми – парламентарното мнозинство е мнозинство на хората, които създават законите и след това контролират тяхното спазване от изпълнителната власт. Това е парламентаризмът.“
Първо заседание
“Първото заседание е утре в 15.30 часа. Дневният ред – първо, ясно дефиниране на правилата, по които ще работи комисията, приемане на вътрешните правила на комисията. След което изслушване на министъра на здравеопазването по теми, свързани на първо място, с пандемичния процес, на второ място, с други много акутални въпроси в здравеопазването, както и негови предложения за това как може комисията по здравеопазване да подкрепи максимално добре и бързо функционирането на системата в тези условия.
За мен винаги е било важно да се прави това, което трябва, независимо от срока. Ние можем за краткия или за дългия период, в който ще съществуваме, да правим това, което трябва, а това, което трябва да се прави, е да приемаме максимално прецизни закони, по които да може да се движи останалата част от държавната машина.
Това нещо е изключително важно. Дори имам предложение, свързано с това как можем максимално бързо да подобрим дейността с нормотворчески инструменти на функционирането на всички други структури в здравеопазването, така че по-бързо и по ефикасно да се справяме с пандемичния процес.“
Законови промени
“Ще предложа много по-прецизно и планомерно изграждане на дългосрочна стратегия на справяне с пандемията. Да имаме ясно дефиниран план и в него да има ясно изброени критерии за включване и за изключване на определени дейности по този план.
Когато имаме много висока степен на яснота по този въпрос, ще можем след това да контролираме дали този план върши ефективно работата и там, където той не върши максимално ефективно работата, той да бъде коригиран.
Това е точно философията, направила авиацията най-безопасния транспорт – въвеждат се правила, мониторира се тяхното изпълнение и там, където могат да бъдат подобрени, се подобряват – интерактивно, бързо. За да може да имаме правила, които да се спазват, а когато те не работят максимално добре, да се променят максимално бързо, за да имаме все по-добра нормотворческа рамка.“
НОЩ
“Националният оперативен щаб имаше за роля оперативен контрол на пандемичния процес и той вършеше определени елементи от този процес. Но това, което той не извърши достатъчно ефективно, по мое лично мнение, трябваше да имаме много прецизна комуникация към определени групи от обществото с ясни послания, свързани с носенето на предпазни средства, дистанцирането, координирането на това как тези мерки се изпълняват на ниво население.
Защото не е достатъчно само да въведем едни мерки – ние трябва да можем да мониторираме дали те се спазват ефективно, и освен това, ако видим, че те не се спазват, да видим какви са причините – дали е неразбиране, активна опозиция или нещо друго. Комуникацията е ключов елемент на работата на Оперативния щаб, която можеше да бъде много по-добре прецизирана към определени таргетни групи.
Не е достатъчно само да говорим колко са заразените, колко са починалите – това са цифри, но те трябва да бъдат в основата на активни политики за справяне.“
Ваксинационният процес
“Ние трябва да правим успоредно две неща – да има достатъчно ваксини и хората, които подлежат на ваксинация – било то поради това, че са в рискова категория, или защото съдействат за по-висока степен за възможно разпространение, тези хора да желаят да разбират, че с акта на ваксинацията помагат и на себе си, но и на общественото здраве.“
Повече за това какви са другите законодателни инициативи, стоящи на дневен ред пред системата на българското здравеопазване, можете да чуете от звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg