Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Симидчиев: Управлението на пандемията е приоритетът на здравната комисия

| обновено на 21.04.21 в 11:42
Александър Симидчиев
Снимка: БГНЕС

Какви ще са приоритетите в работата на комисията по здравеопазване към НС и законодателните инициативи?

Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Александър Симидчиев, председател на комисията по здравеопазване в 45-ото Народно събрание, депутат от “Демократична България“.

“Огромното предизвикателство е всичко, което е ново за мен, различно от клиничната работа, с която съм се занимавал и с управленската, защото имам опит и в двете. Но тук става въпрос и за координиране и постигане на консенсус между много остро противопоставящи се партийни позиции на различните парламентарни групи.

Здравеопазването е ключов приоритет на държавата, трябва да може да постигаме консенсус по важни въпроси, защото е критично важно по време на пандемичния процес, да направим възможно най-ефективните мерки, да обединим и обществото ни, което според мен е доста разделено по темата, за да постигнем победа над пандемията и да излезем от нея, защото тя влияе върху икономиката, и върху културата и върху социалните дейности. 

Имаме изключително важен и доста спешен въпрос, който обичайно не се поставя пред парламентарните нормотворци. Това е – как да координираме дейността в нашата държава по такъв начин, че да постигнем бързо и ефективно намаляване на вредите и на щетите, които понасяме заради пандемичния процес.

В дългосрочен план – да възвърнем парламентаризма – това значи хората, които правят законите и след това контролират спазването им от другите власти. Много важно е да знаем точно какво значи разделение на властите и когато говорим по тези теми – парламентарното мнозинство е мнозинство на хората, които създават законите и след това контролират тяхното спазване от изпълнителната власт. Това е парламентаризмът.“

Първо заседание

“Първото заседание е утре в 15.30 часа. Дневният ред – първо, ясно дефиниране на правилата, по които ще работи комисията, приемане на вътрешните правила на комисията. След което изслушване на министъра на здравеопазването по теми, свързани на първо място, с пандемичния процес, на второ място, с други много акутални въпроси в здравеопазването, както и негови предложения за това как може комисията по здравеопазване да подкрепи максимално добре и бързо функционирането на системата в тези условия.

За мен винаги е било важно да се прави това, което трябва, независимо от срока. Ние можем за краткия или за дългия период, в който ще съществуваме, да правим това, което трябва, а това, което трябва да се прави, е да приемаме максимално прецизни закони, по които да може да се движи останалата част от държавната машина.

Това нещо е изключително важно. Дори имам предложение, свързано с това как можем максимално бързо да подобрим дейността с нормотворчески инструменти на функционирането на всички други структури в здравеопазването, така че по-бързо и по ефикасно да се справяме с пандемичния процес.“

Законови промени

Ще предложа много по-прецизно и планомерно изграждане на дългосрочна стратегия на справяне с пандемията. Да имаме ясно дефиниран план и в него да има ясно изброени критерии за включване и за изключване на определени дейности по този план.

Когато имаме много висока степен на яснота по този въпрос, ще можем след това да контролираме дали този план върши ефективно работата и там, където той не върши максимално ефективно работата, той да бъде коригиран.

Това е точно философията, направила авиацията най-безопасния транспорт – въвеждат се правила, мониторира се тяхното изпълнение и там, където могат да бъдат подобрени, се подобряват – интерактивно, бързо. За да може да имаме правила, които да се спазват, а когато те не работят максимално добре, да се променят максимално бързо, за да имаме все по-добра нормотворческа рамка.“


НОЩ

“Националният оперативен щаб имаше за роля оперативен контрол на пандемичния процес и той вършеше определени елементи от този процес. Но това, което той не извърши достатъчно ефективно, по мое лично мнение, трябваше да имаме много прецизна комуникация към определени групи от обществото с ясни послания, свързани с носенето на предпазни средства, дистанцирането, координирането на това как тези мерки се изпълняват на ниво население.

Защото не е достатъчно само да въведем едни мерки – ние трябва да можем да мониторираме дали те се спазват ефективно, и освен това, ако видим, че те не се спазват, да видим какви са причините – дали е неразбиране, активна опозиция или нещо друго. Комуникацията е ключов елемент на работата на Оперативния щаб, която можеше да бъде много по-добре прецизирана към определени таргетни групи.

Не е достатъчно само да говорим колко са заразените, колко са починалите – това са цифри, но те трябва да бъдат в основата на активни политики за справяне.“

Ваксинационният процес

“Ние трябва да правим успоредно две неща – да има достатъчно ваксини и хората, които подлежат на ваксинация – било то поради това, че са в рискова категория, или защото съдействат за по-висока степен за възможно разпространение, тези хора да желаят да разбират, че с акта на ваксинацията помагат и на себе си, но и на общественото здраве.“

Повече за това какви са другите законодателни инициативи, стоящи на дневен ред пред системата на българското здравеопазване, можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00