През изминалата напрегната година, в която коронавирусът се превърна в неизменна част от всекидневието, много теми сякаш останаха извън фокуса на вниманието. Една от тях е тази за бежанците и какво се случва с тях в този момент. Много хора изгубиха битката с Covid-19, много останаха и без работа, но каква е съдбата на хората, чийто живот, препитание са били под съмнение и преди тази криза?
От 12 до 16 април България беше домакин на Международна среща „Стойността на гостоприемството“ с фокус върху съвместното създаване на социални и предприемачески възможности за бежанците. Тя е част от международния проект CARE, който стартира през 2018 г. и все още продължава. В този проект участват още Португалия, Испания, Италия, Франция и Чехия, като идеята е да се насърчат междукултурният диалог и добрите практики за интеграция. Ядрото на проекта CARE са малките общини и работата на местните жители в развитието на ефективен диалог и модел на спокойно съжителство с лица с бежански статут.
Една от организациите, които активно участват в отминалата наскоро конференция и ежедневно работи с проблемите за интеграция на бежанците, е Каритас-София.
Какъв е отзвукът от международната среща за интеграция на бежанците – разговор за съвместното създаване на социални и предприемачески възможности за мигрантите с Фей Ешкевари от Иран и Владислав Дамянов, представител на Каритас - София.
Фей Ешкевари сподели своя опит на бежанка в България: "Дойдох в България през 2009 г., когато не се чувствах в безопасност като журналист и активист в Иран. Има хора, които застават и се борят за своите идеи, и хора, които не могат да си го позволят. Това беше моят случай, в който трябваше да напусна Иран в период на следизборни бунтове, когато през 2008 г. изборите бяха отбелязани като фалшифицирани. Историята на моето бягство не е много екзотична или интересна. Чувствах напускането си на Иран като бягство, но отстрани то не изглеждаше като такова.
След като човек бъде отхвърлян толкова много пъти, е по-малко вероятно да бъде убеден да похарчи доста средства и време, за да научи местния език. Дългият процес за предоставяне на бежански статут е психически изтощаваща ситуация, при която човек се чувства аутсайдер, и това е един процес при който страдат не само търсещите убежище, но и техните приятели от приемащото общество. Те стигат до разбирането, че страната им отхвърля всички и дори си спомням за някои от моите български приятели, които възприеха ситуацията ми тогава като доказателство, че те самите трябва да напуснат България, за да започнат своя живот на зрели хора в друга държава. Казваха, че страната им не цени хората и идеите. Интересното е, че аз бях тази, която се опитваше да им докаже, че те трябва да си останат у дома, за да могат да участват в процеса на промяна в тази 6-милионна държава.
Ако искате да видите колко труден е българският, вижте колко точно вашите малцинства биха могли да използват езика. Ако гражданите роми или турци, които са тук от поколения и все още не могат да бъдат ясно разбрани, то какво остава на човек, водещ живот на бежанец.
Напоследък, по-малко се притеснявам за своята неграмотност, тъй като се оставих да бъда поправяна от нашия Учител, Владислав, който е най-толерантният човек на Земята. Ако се осмеля да спомена за някакво постижение по време на пандемичната изолация, то това са онлайн часовете по български, предлагани от Каритас, една организация, която направи онлайн курсовете възможни."
Какво е да попаднеш в капана "Синдром на самозванеца" и как той може да повлияе на професионалния ти път и личния ти живот? Разговор с Виктория Викторова , психолог, журналист и "представител на растящата армия от мними самозванци" . Синдромът на самозванеца (Impostor syndrome) е психологически феномен, при който хората, въпреки реалните си..
Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата "Мисис България Вселена 2022", известна е със своята благотворителна и обществена дейност в подкрепа на българската общност в Молдова и в България. "Аз се чувствам повече българка, говоря три..
Как се постига балансът между границите, които поставят родителите, и свободата, която децата си отвоюват? Какво означава "независимост" в различните етапи на порастването – от първите опити да изберат облеклото си сами до желанието да вземат самостоятелни решения в юношеството? Кога и как да пуснем контрола и кога е здравословно да навлизаме в..
След броени дни започва есенното издание на възродения Салон на изкуствата в НДК. От 1 октомври до 15 ноември публиката ще може да се наслади на богата програма – изложби, концерти, мюзикъли, спектакли и литературни събития. В центъра на фестивала са както младите таланти, така и утвърдени имена, а внимание е обърнато и на най-малките зрители...
В предаването Lege Artis се обсъжда темата за сърдечно-съдовите заболявания, свързаните с тях рискове, превенция и адекватна грижа. Разговорът се провежда само дни след Европейския конгрес по кардиология в Мадрид . Проф. Иван Груев – бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България – сподели своите виждания и актуалните инициативи на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" по БНР темата за мястото на родителите и децата в процеса на вземане на важни решения за..
Хеликобактер пилори е бактерия, която често остава незабелязана, но може да бъде причинител на сериозни заболявания на стомашно-чревния тракт. За нея и..
Спешна необходимост от приемане на проектопромените в Закона за здравето, които предвиждат масово обучение по първапомощ, стимулиране използването на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg