През изминалата напрегната година, в която коронавирусът се превърна в неизменна част от всекидневието, много теми сякаш останаха извън фокуса на вниманието. Една от тях е тази за бежанците и какво се случва с тях в този момент. Много хора изгубиха битката с Covid-19, много останаха и без работа, но каква е съдбата на хората, чийто живот, препитание са били под съмнение и преди тази криза?
От 12 до 16 април България беше домакин на Международна среща „Стойността на гостоприемството“ с фокус върху съвместното създаване на социални и предприемачески възможности за бежанците. Тя е част от международния проект CARE, който стартира през 2018 г. и все още продължава. В този проект участват още Португалия, Испания, Италия, Франция и Чехия, като идеята е да се насърчат междукултурният диалог и добрите практики за интеграция. Ядрото на проекта CARE са малките общини и работата на местните жители в развитието на ефективен диалог и модел на спокойно съжителство с лица с бежански статут.
Една от организациите, които активно участват в отминалата наскоро конференция и ежедневно работи с проблемите за интеграция на бежанците, е Каритас-София.
Какъв е отзвукът от международната среща за интеграция на бежанците – разговор за съвместното създаване на социални и предприемачески възможности за мигрантите с Фей Ешкевари от Иран и Владислав Дамянов, представител на Каритас - София.
Фей Ешкевари сподели своя опит на бежанка в България: "Дойдох в България през 2009 г., когато не се чувствах в безопасност като журналист и активист в Иран. Има хора, които застават и се борят за своите идеи, и хора, които не могат да си го позволят. Това беше моят случай, в който трябваше да напусна Иран в период на следизборни бунтове, когато през 2008 г. изборите бяха отбелязани като фалшифицирани. Историята на моето бягство не е много екзотична или интересна. Чувствах напускането си на Иран като бягство, но отстрани то не изглеждаше като такова.
След като човек бъде отхвърлян толкова много пъти, е по-малко вероятно да бъде убеден да похарчи доста средства и време, за да научи местния език. Дългият процес за предоставяне на бежански статут е психически изтощаваща ситуация, при която човек се чувства аутсайдер, и това е един процес при който страдат не само търсещите убежище, но и техните приятели от приемащото общество. Те стигат до разбирането, че страната им отхвърля всички и дори си спомням за някои от моите български приятели, които възприеха ситуацията ми тогава като доказателство, че те самите трябва да напуснат България, за да започнат своя живот на зрели хора в друга държава. Казваха, че страната им не цени хората и идеите. Интересното е, че аз бях тази, която се опитваше да им докаже, че те трябва да си останат у дома, за да могат да участват в процеса на промяна в тази 6-милионна държава.
Ако искате да видите колко труден е българският, вижте колко точно вашите малцинства биха могли да използват езика. Ако гражданите роми или турци, които са тук от поколения и все още не могат да бъдат ясно разбрани, то какво остава на човек, водещ живот на бежанец.
Напоследък, по-малко се притеснявам за своята неграмотност, тъй като се оставих да бъда поправяна от нашия Учител, Владислав, който е най-толерантният човек на Земята. Ако се осмеля да спомена за някакво постижение по време на пандемичната изолация, то това са онлайн часовете по български, предлагани от Каритас, една организация, която направи онлайн курсовете възможни."
Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..
В днешното евангелско четиво на пръв поглед основно място заема чудесното нахранване на няколко хиляди души с две риби и пет хляба. Нека се замислим кое е накарало хилядното множество да последва Спасителя в пустинята, изоставило ежедневните си тегоби. Силата на словото със своята истинност така захласва народа, че той забравя времето и телесните си..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко това се прави с идея за концентрация на власт. Използва се момента да се концентрира власт в институции, в Министерски съвет, въобще в правителството, най-общо казано. Генералната репетиция в..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови на почти всичко само и само някой нещо да научи, та да сполучи. Има и хора, които са готови да отидат отвъд това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg