Не подценявайте шута: Шутът в прегръдката на музите

Опитвайки се да открием действителните първообрази на шута и хората, скрити под маската и смешните одежди, непрекъснато стигаме до представите, създадени с времето, от поети, писатели, художници и музиканти. Как местният шегобиец, луд, недъгав, слабоумен, развличащ скучаещите благородници, или площадният акробат, комедиант, фокусник, веселящ тълпата, се е превърнал в онзи сложен, драматичен, дори трагичен образ на шута, който е стигнал до нас и явно ще продължи да омайва и внуците ни. Отговорността се пада на поколения творци, някои от които създали блестящи шутовски образи.

Проф. Александър Шурбанов, писател, поет, преводач, изключителен познавач на английската литература от Късното средновековие и Ренесанса, проследява израстването на дворцовия смешник до шута в пиесите на великия Уилям Шекспир.

Какво се случва в литературата и на сцената отсам Ламанша разказва изтъкнатият преводач и преподавател по стара френска литература проф. Стоян Атанасов. Много рано литературата поема в обятията си придворния шут, за да го превърне в двойник на автора, в провокативен мислител, говорител на неудобната истина. През XVI век се появява Трибуле, екстравагантният шут, герой на Рабле. Няколко века по-късно в пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“ виждаме същия Трибуле, но вече като драматичен герой, а след това италианският композитор Джузепе Верди доразвива образа в знаменитата си опера „Риголето“. Малко по малко служебният персонаж се сдобива с характер и душа, превръща се в човек.

Вердиевият Риголето надминава пиесата на Юго по популярност, защото шутът придобива още по-универсални човешки качества. Операта, балетът и мюзикълът в по-ново време обикват този герой, продължава проф. Боянка Арнаудова, музиколожка, музикална критичка и педагожка.

Не бихме си позволили да не споменем многобройните изображения на шутове, арлекини, клоуни и всевъзможни смешници, на които дължим изградените си представи за облика на многоликия герой. Няма как и да ги опишем в цялото им разнообразие. Затова се доверяваме на личния избор на изкуствоведката проф. Ирина Генова.