Опитвайки се да открием действителните първообрази на шута и хората, скрити под маската и смешните одежди, непрекъснато стигаме до представите, създадени с времето, от поети, писатели, художници и музиканти. Как местният шегобиец, луд, недъгав, слабоумен, развличащ скучаещите благородници, или площадният акробат, комедиант, фокусник, веселящ тълпата, се е превърнал в онзи сложен, драматичен, дори трагичен образ на шута, който е стигнал до нас и явно ще продължи да омайва и внуците ни. Отговорността се пада на поколения творци, някои от които създали блестящи шутовски образи.
Проф. Александър Шурбанов, писател, поет, преводач, изключителен познавач на английската литература от Късното средновековие и Ренесанса, проследява израстването на дворцовия смешник до шута в пиесите на великия Уилям Шекспир.
Какво се случва в литературата и на сцената отсам Ламанша разказва изтъкнатият преводач и преподавател по стара френска литература проф. Стоян Атанасов. Много рано литературата поема в обятията си придворния шут, за да го превърне в двойник на автора, в провокативен мислител, говорител на неудобната истина. През XVI век се появява Трибуле, екстравагантният шут, герой на Рабле. Няколко века по-късно в пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“ виждаме същия Трибуле, но вече като драматичен герой, а след това италианският композитор Джузепе Верди доразвива образа в знаменитата си опера „Риголето“. Малко по малко служебният персонаж се сдобива с характер и душа, превръща се в човек.
Вердиевият Риголето надминава пиесата на Юго по популярност, защото шутът придобива още по-универсални човешки качества. Операта, балетът и мюзикълът в по-ново време обикват този герой, продължава проф. Боянка Арнаудова, музиколожка, музикална критичка и педагожка.
Не бихме си позволили да не споменем многобройните изображения на шутове, арлекини, клоуни и всевъзможни смешници, на които дължим изградените си представи за облика на многоликия герой. Няма как и да ги опишем в цялото им разнообразие. Затова се доверяваме на личния избор на изкуствоведката проф. Ирина Генова.
Условията в космоса са много различни от тези на земята, при които ние се раждаме и живеем целия си живот и към които целият ни организъм е силно приспособен. Безтегловността е първият фактор, който е различен и с огромно значение за цялостното човешко здраве и физиологическите и психологически функции. Вторият фактор е изолацията в едно..
Мечтая да пътувам толкова често, че служителите на летището да ме питат "Накъде този път". И с Александър Александров-Алекс е така. Той е певец, радио и телевизионен водещ и неуморим пътешественик. Музикалната му кариера започва благодарение на композитора Развигор Попов, който е автор на повечето му песни. Алекс има пет издадени албума,..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва информацията, която идва от околния свят чрез нашите сетива. Тя се обработва от мозъка и дотук е сходството с компютъра. Може да се спори за обема и бързината на обработването на тази информация, но..
Като почитател на бавното живеене пътуващият писател Бойка Велинова предпочита да странства по света без да е обвързана с туристическа агенция и да е част от група. Тя и съпругът ѝ Стоян са обиколили 123 държави на шест континента предимно със самостоятелно организирани пътешествия. По телефона от Испания, където живее в последните години, Бойка..
Въпроса обсъждаме в рубриката "Всичко за образованието" с Донка Дойчева-Попова, инициаторка на петиция "За ефективно чуждоезиково обучение в училище". Не е тайна, че обучението по чужд език, най-вече английски, не отговаря на възможностите на децата и очакванията на семействата. За впечатляващия брой учебни часове (най-малкото 574 от втори до..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
