Съвсем скоро се завърнаха шестимата полярници от 29-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида. Какъв е българският принос към антарктическите изследвания и има ли обетована земя днес?
Темата коментира в “Нашият ден“ командирът на база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън Йордан Тодоров.
Пристигането им се забави с повече от 20 дни, тъй като на борда на чилийския ледоразбивач „Агилес“, с който трябваше да се приберат, имаше заразени с Covid.
“Имаше две изолации по време на пътуването. Едната беше карантината, другата е изолацията на Острова. Изолацията като карантина беше драматично за цялата група. Тъй като след 14-и ден се наложи да се удължи карантината и го понесохме малко трудно.“
“Изолацията на Острова не я смятаме като изолация за нас. Това е място, което винаги ни е давало свежа енергия и необяснимо защо, въпреки лошите условия, които са за живеене там – климат, влажност, вятър и т.н.- всеки път искаме да се завръщаме, всяка година с желание отиваме там и не можем да обясним защо е така.“
“Това е едно различно кътче от света. Тъй като там спираш да мислиш за всички неща, които те заобикалят ежедневно. Сметки, които трябва да платиш, разменната монета е пари, а там става въпрос за приятелство.“
Качествата, необходими за полярен изследовател
“Има хора, които са отишли за един път и след това не искат да повторят, има други, които продължават да ходят. Първото нещо, което трябва да притежаваш е любовта към природата. След това трябва да имаш качеството да можеш да останеш сам с мислите си, сам с работата, защото има момент, когато се чувстваме самотни. Трябва да останеш сам и да не полудееш. Защото едно такова място те потиска със самотата и с това, че в близост до теб няма друго живо същество. Тази година бяхме сами на най-близкия остров. Най-близката помощ беше на 80 мили, това е близо 8-10 часа път. Някой път това нещо може да те потисне.“
“Но хората, които ходят там, специално тази година бяхме подбрали хора с опит, които имаха от предишни експедиции. Хора, които са доказани професионалисти в съответната сфера. И в зависимост от задачите, които бяха поставени преди началото на експедицията бяха подбрани точно тези хора, които са се доказали неведнъж. Още един път искам да им благодаря за цялата подкрепа за всичко, което свършиха тази година. За това, че нямаше един момент, в който да кажат- не можем или да върнат назад.“

Темата коментира в “Нашият ден“ и проф. Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт.
“Това е късче от нашата планета, което не е никак малко. Това е континент по-голям от Европа, от Австралия, но при него хората живеят без граници. Вече постигнахме на доста континенти хората също да живеят без граници. Той се управлява от всички страни, които са там, които имат бази, които държат научни програми и за моя голяма радост България е една от тези 29 страни, които управляват този континент. Но на самия континент няма пари, няма валута, там хората живеят много освободено, помагат си непрекъснато, няма я тази злоба, тази завист, която доминира в нашето напрегнато общество, в което често се хващаме за гушите.“
Началото
“В самото начало беше много тежко. Там живеехме в едни много спартански условия. Това беше краят на миналия век, началото на този век. Така си живели първите полярници в героичното време, когато е било края на ХIХ началото на ХХ в. Но тогава бяхме много сплотени. Брояхме си центовете, защото си купувахме храната преди всичко от Южна Америка, там нямаше завист, можеха само да ни съжаляват и да ни мислят за луди. Но човечеството е стигнало до там да покорява другите планети, защото винаги е имало малко лудост.“
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
В рамките на 26-ото издание на Коледния музикален фестивал Държавна опера – Варна представя мюзикъла "Дух" , вдъхновен от едноименния филмов шедьовър. Постановката е дело на режисьора Сребрина Соколова , а музикалното ръководство и диригентската палка са поверени на С трацимир Павлов . В ефира на "Нашият ден" Павлов сподели, че зрителите..
Темата за страданието има светогледен характер, понеже повдига въпроса: "Как да си обясним неизброимите и ужасни страдания по света?" На него се дават различни отговори от философска гледна точка, които обаче се провалят в практически, в чисто човешки план. Въпросът за това как може да има страдание в свят, създаден от добър и всемогъщ Бог, стои в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора е обявяването на победителите в конкурса "Сайт на годината" 2025 , организиран от Фондация за активно развитие на уеб. Експертът по онлайн медии и маркетинг Жюстин Томс очертава ключовите промени,..
В навечерието на Международния ден за елиминиране на насилието над жените темата за домашното насилие все по-силно отеква в обществото. В рубриката "Темата на деня" Рая Раева – директор "Кампании и комуникации" в Български фонд за жените (БФЖ) – очерта реалността зад сухите числа. Тя разказа за дарителската кампания "Грижа на всяка цена" и сподели..
Прегазеното куче Мая*, моралната ни изправност и теорията на моралните чувства коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Елена Георгиева . * Н а 9 ноември лекарят Ненад Цоневски умишлено прегазва бездомно куче с автомобила си. От записа се вижда как той напуска мястото на инцидента. Видеото бързо обиколи социалните мрежи,..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg