Съвсем скоро се завърнаха шестимата полярници от 29-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида. Какъв е българският принос към антарктическите изследвания и има ли обетована земя днес?
Темата коментира в “Нашият ден“ командирът на база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън Йордан Тодоров.
Пристигането им се забави с повече от 20 дни, тъй като на борда на чилийския ледоразбивач „Агилес“, с който трябваше да се приберат, имаше заразени с Covid.
“Имаше две изолации по време на пътуването. Едната беше карантината, другата е изолацията на Острова. Изолацията като карантина беше драматично за цялата група. Тъй като след 14-и ден се наложи да се удължи карантината и го понесохме малко трудно.“
“Изолацията на Острова не я смятаме като изолация за нас. Това е място, което винаги ни е давало свежа енергия и необяснимо защо, въпреки лошите условия, които са за живеене там – климат, влажност, вятър и т.н.- всеки път искаме да се завръщаме, всяка година с желание отиваме там и не можем да обясним защо е така.“
“Това е едно различно кътче от света. Тъй като там спираш да мислиш за всички неща, които те заобикалят ежедневно. Сметки, които трябва да платиш, разменната монета е пари, а там става въпрос за приятелство.“
Качествата, необходими за полярен изследовател
“Има хора, които са отишли за един път и след това не искат да повторят, има други, които продължават да ходят. Първото нещо, което трябва да притежаваш е любовта към природата. След това трябва да имаш качеството да можеш да останеш сам с мислите си, сам с работата, защото има момент, когато се чувстваме самотни. Трябва да останеш сам и да не полудееш. Защото едно такова място те потиска със самотата и с това, че в близост до теб няма друго живо същество. Тази година бяхме сами на най-близкия остров. Най-близката помощ беше на 80 мили, това е близо 8-10 часа път. Някой път това нещо може да те потисне.“
“Но хората, които ходят там, специално тази година бяхме подбрали хора с опит, които имаха от предишни експедиции. Хора, които са доказани професионалисти в съответната сфера. И в зависимост от задачите, които бяха поставени преди началото на експедицията бяха подбрани точно тези хора, които са се доказали неведнъж. Още един път искам да им благодаря за цялата подкрепа за всичко, което свършиха тази година. За това, че нямаше един момент, в който да кажат- не можем или да върнат назад.“
Темата коментира в “Нашият ден“ и проф. Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт.
“Това е късче от нашата планета, което не е никак малко. Това е континент по-голям от Европа, от Австралия, но при него хората живеят без граници. Вече постигнахме на доста континенти хората също да живеят без граници. Той се управлява от всички страни, които са там, които имат бази, които държат научни програми и за моя голяма радост България е една от тези 29 страни, които управляват този континент. Но на самия континент няма пари, няма валута, там хората живеят много освободено, помагат си непрекъснато, няма я тази злоба, тази завист, която доминира в нашето напрегнато общество, в което често се хващаме за гушите.“
Началото
“В самото начало беше много тежко. Там живеехме в едни много спартански условия. Това беше краят на миналия век, началото на този век. Така си живели първите полярници в героичното време, когато е било края на ХIХ началото на ХХ в. Но тогава бяхме много сплотени. Брояхме си центовете, защото си купувахме храната преди всичко от Южна Америка, там нямаше завист, можеха само да ни съжаляват и да ни мислят за луди. Но човечеството е стигнало до там да покорява другите планети, защото винаги е имало малко лудост.“
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
Антонина Дуриданова е българка, родена и израснала в София, която е реализирала своята американска мечта с убеждението, че всеки успех в живота се постига благодарение на образование и познание. В "Нашият ден" тя разказва за трудностите и препятствията, които среща по пътя си до върха на професионалната йерархия в Министерството на финансите на..
Не вярваш на институциите, развила си търпимост към агресията, виждаш, че цялото общество намира домашното насилие – къде понякога, къде често – за нещо в реда на нещата. Страх те е, срам те е, унижена си, не можеш да си признаеш, да приемеш, че човекът, с когото си избрала да делиш живота си, е насилник. Имаш нужда от подкрепа, от разбиране, от някой,..
Каква е историята на монетосеченето по българските земи и кои са историческите извори за тази информация разказва в "Нашият ден" доц. Йосиф Аврамов , автор на двутомното издание "Силата на парите". "От близо 5 000 години парите са основно средство за размяна и са заменили преди това други такива като раковини, волски кожи, брадвички, стрели и..
В Бургас, на остров “Св. Анастасия”, започва фестивалът “Биле фест”. В духа на Еньовден “Св. Анастасия” посреща своите гости с фолклорни ритуали за здраве и плодородие. Тазгодишното издание на фестивала представя артистични изложители и ритуали, свързани с празника – като обреда “Еньова булка” и много други. Смята се, че на Еньовден различните треви и..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" ще чуете и видите явни и тайни неща за Деветите Витски празници Ъглен 2025 г. Водещите на предаването – рибарят Асен Масларски и ловецът Росен Мирчев – ще ви срещнат с кмета на с. Ъглен Красимир Кръстев, с председателя на Ловно-рибарската дружинка "Сокол" - Луковит Стоян Кутев, както и със..
На Еньовден, деня, в който билките придобиват най-голяма лечебна сила според народните вярвания, ни се открива чудната възможност да надникнем в магията на..
Рей Бредбъри ни е завещал безсмъртни творби като романа "451 градуса по Фаренхайт". Писателят е роден в щата Илинойс. Не получава висше образование,..
Родната музикална публика ще може да се наслади на концерт на един от водещите симфонични оркестри в Китай – Симфоничния оркестър на град Чанша, под..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg