Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Денем, нощем, лятоска, зимъска

Снимка: Rawpixel

„А когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска?“ – пита мравката щуреца от любимото детско стихче. Припомняме си го заради една дума, която, освен в стари литературни произведения, днес ще чуем само в диалектните говори. Става въпрос за „зимъска“. Също като лятос, лятоска, есенес, пролетес, денем, нощем и т.н., това са някогашни падежни форми на съществителни имена, функциониращи днес като наречия. По-малко известно е, че някои от въпросните съществителни са се отклонили от нормалната за вида си форма и са си присвоили чужда по подобие на съществителни, с които се употребяват често в двойка или четворка като денем/нощем, зимъс/лятос/пролетес/есенес. Как е станало това проследява доц. Христина Дейкова.



На 28 и 29 април Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език организира Международна научна конференция на тема „От традиционна към интерактивна лингвогеография“, представя я проф. Ана Кочева.



Езикови справки по радиото
„Той е много обран в поведението си“ – Откъде идва тази нова употреба на думата „обран“, в кои стилове на речта е подходяща и по какво се различава от утвърдената и позната в езика ни – обяснява доц. Цветелина Георгиева.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Когато тялото говори: сигналите на вагусния нерв

В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..

обновено на 29.04.25 в 12:54
Григор Цанков - изпълнителен директор на

Еврика! Успешни българи: Надежда Маркова

Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката.  Доскоро са я интересували..

публикувано на 28.04.25 в 17:00

Художничката Петя Илиева в най-луксозния и най-бедняшкия марокански хамам

Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..

публикувано на 27.04.25 в 10:35
Александра Миланова

Александра Миланова е първият български представител в Глобалната младежка академия

България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...

публикувано на 26.04.25 в 09:25
Ивелина Пашова

Как се раждат положителните истории в училище

Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..

публикувано на 25.04.25 в 12:45