Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Денем, нощем, лятоска, зимъска

Снимка: Rawpixel

„А когато сняг забръска, що ще чиниш ти зимъска?“ – пита мравката щуреца от любимото детско стихче. Припомняме си го заради една дума, която, освен в стари литературни произведения, днес ще чуем само в диалектните говори. Става въпрос за „зимъска“. Също като лятос, лятоска, есенес, пролетес, денем, нощем и т.н., това са някогашни падежни форми на съществителни имена, функциониращи днес като наречия. По-малко известно е, че някои от въпросните съществителни са се отклонили от нормалната за вида си форма и са си присвоили чужда по подобие на съществителни, с които се употребяват често в двойка или четворка като денем/нощем, зимъс/лятос/пролетес/есенес. Как е станало това проследява доц. Христина Дейкова.



На 28 и 29 април Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език организира Международна научна конференция на тема „От традиционна към интерактивна лингвогеография“, представя я проф. Ана Кочева.



Езикови справки по радиото
„Той е много обран в поведението си“ – Откъде идва тази нова употреба на думата „обран“, в кои стилове на речта е подходяща и по какво се различава от утвърдената и позната в езика ни – обяснява доц. Цветелина Георгиева.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00