Сериозно или на шега, образът на шута продължава да живее няколко столетия след края на самата професия. И днес се потапяме в очарованието на класическа ария, стих или театрална постановка, разкриваща драмата на смешника с тъжно сърце и горчива участ. Въображението ни разпалват фантастични, но и научно непотвърдени разкази за уж истинската история на велики придворни шутове. Коя е тънката здрава нишка, свързваща ни с тази екзотична фигура от миналото, дали пък и днес сред нас няма шутове… ами ако един малък шут се крие у всеки от вас, почитаема публика. Да се огледаме внимателно.
Тръгваме по следата на една книга с интригуващо заглавие – „Тайният живот на корпоративния шут“ от Дейвид Ривнес, издадена и разпространявана от българската фирма за корпоративни обучения и тренинги „Ин йор хендс“ с управител Павел Панов.
Идеята за корпоративното шутство като култура на свободното изказване на мнение и критика е привлекателна, но ние продължаваме да търсим човека шут – може би е сред нас – ще го разпознаем ли. Да се допитаме до познавачите на човешкото поведение и подбуди. Анжела Христофорова – юнгианска и психодрама терапевтка, споделя наблюдения от практиката си.
От психологическа гледна точка може и да няма противоречие между високата позиция във властта и шутовското поведение, но от обикновена човешка властник и шут е уродливо съчетание. Достатъчно е да си спомним зловещия диктатор шут от покъртителния филм на Тенгиз Абуладзе „Покаяние“ или „Великият диктатор“ на Чарли Чаплин. Примерите за овластени шутове или шутстващи властници в реалността ни са далеч по-невзрачни и завоалирани, но това не трябва да ни заблуждава. Може ли шутът да бъде крал – според проф. Александър Шурбанов шутовското поведение на властника създава илюзия за близост до обикновения човек, но това е непочтено, защото е маска.
Съвсем както подхожда на шутовския нрав, рязко сменяме посоката и поглеждаме към картите за игра и гадаене. В едните шутът се явява като жокера, а в другите – като смешника, лудия на краля, глупака, но и в двата случая той има много специфична и важна роля. Арканум на латински означава тайна. В какви тайни е замесен безсмъртният шут и с какъв номер излиза в картите разказва Кристин Димитрова, университетска преподавателка по английски език и превод, талантлива авторка на поезия и проза, включително и на една книга за картите Таро, които отварят вратите навътре.
Представете си 70 хиляди квадратни метра парк, в който шедьоврите са така органично вплетени в природата, че сякаш винаги са били там. А когато става дума за Музея под открито небе в японското градче Хаконе думата шедьоври никак не е пресилена щом става дума за творби от автори като Огюст Роден, Сезар и Хенри Мур. Културното средище, отворило..
Лекарската професия е най-стресираща у нас. Това показа онлайн проучване на първата българска компания с революционно решение за управление на стреса – Somenso, проведено сред 850 респонденти от различни професионални среди в периода 15 април - 15 май. Над 60% от участниците са посочили лекарите като най-стресирани сред 31 други професионални..
Много българи избират Турция за лятната си почивка. От журналистката Мира Баджева обаче ще научим, че туризмът там не се изчерпва с щедър ол инклузив и море. Тя посвети цял брой на издаваното от нея списание на различната Турция, която никога няма да опознаем, ако държим да останем в морските курорти и околните им забележителности. Оказа се, например,..
Проф. Христо Пимпирев е първият българин, развял националния ни флаг на Южния полюс и неслучайно връх, ледник и бряг в Антарктида носят неговото име. Много хора искат да отидат в Антарктида,категоричен е проф. Пимпирев. "Хората искат да се докоснат до девствената природа и да направят откритие. Все повече млади хора искат да отидат. Трябва..
Лекция на тема "Механизми на редките болести (от структурни промени в генома до функционални последствия)" изнесе на 12 юни проф. Стефан Димитров в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН. Лекцията бе в рамките на академичния семинар "Актуални проблеми на науката". Редките заболявания се наричат редки, когато засягат по-малко от един човек на 2000. Повече..
Защо е трудно да се обясни толкова просто действие като деленето на две и какво може да се обърка за приемането ни в еврозоната , коментира в..
Присъщо ли е на желанията ни да изпадат в крайности? Не сме ли самите ние отговорни за критичните си мисли и къде е мястото на обществото в този процес на..
Протестите в Лос Анджелис, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg