Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Мариян Стоядинов:

Смирението идва там, където е сравнението между нас и Христос

Снимка: БГНЕС

Петият ден от Страстната седмица е най-тъжният за всички християни. Денят на разпъването на Божия син е отчетен като ден, в който трябва да спазваме най-строг пост.

Разпети петък е денят, в който богомолците остават на насаме със себе си. Достигат до покаяние, пречистват както мислите, така и душата си.

В този най-тъжен ден не се отслужват Свети Литургии, а се извършва само т.нар. служба “Царски часове“. Защото на този ден сам Божият син е жертвал себе си за спасението на цялото човечество.

Илюстративна снимка

Нуждата от смирението днес коментира в “Нашият ден“ богословът доц. д-р Мариян Стоядинов.

“Достатъчно е да погледнем това, което се случва в храма тази сутрин и да прочетем 27-а  глава от “Евангелие от Матей“ , в която се проследява всичко, което се случва с нашия Господ. И, ако, видим какво се случва с него, и измерим себе си, или по-скоро поставим себе си до него, тогава няма как смирението да не дойде като една естествена реакция, като най-естествен отговор на това сравнение“.

“Защото, ако този, който е най-високо, може да понесе. Или, ако, на него са причинили всичко това, което се случва на този ден, какво остава до нас. Къде остават нашите капризи, нашите вопли, опасения, че сме наранени или игнорирани от обстоятелствата. Смирението идва там, където е сравнението между нас и Христос“.

“Църквата ни показва случващото се с Христос като част от нашето ежедневие. Или по-скоро взима нашия ден и го съединява с деня на разпятието. И състоянието, в което е човек, свикнал да преживява този ден като своя лична болка, е състояние на човек, който е загубил близък“.

“Ако някой е преживявал това, той знае, че на този ден, последното, което му се иска, е трапеза. Последното, което мисли за необходимо, е храната. Всички свързани с ежедневието ни неща пред смъртта избледняват“.

Усещането за смъртта е наситено в този ден. В този смисъл петъкът на Страстната седмица е ден, в който се срещаме с нещо толкова очевидно, но този път се срещаме с него лице в лице. И пред тази среща няма човек, който да излезе победител. Даваме си сметка за това“.


Традициите

“Ако вземем тази седмица за мерило на всяка друга, за всяка следваща седмица, традицията е преданието - това което предаваме, това, което получаваме. Ние взимаме архетипното, взимаме седмицата на страданията на Христос - от влизането на Христос в Йерусалим до възкресението - и предаваме тази седмица. Тя се превръща в наша традиция, в седмичния цикъл на живота ни“.

“Всяка следваща седмица е повторение на тази седмица, за която говорим днес, но не с толкова наситени цветове. Днешната е с много наситени цветове, за да ни покаже, че има какво да се предаде, има неща, които в традиционния смисъл на думата, не са просто ритуали, а стигат до сърцевината на нещата“.

“Боядисването на яйцата и детската радост от това да се сборят яйцата, за да видят кое е най-силното, кое е най-издръжливото. Това е нещо, което в ежедневието ни може да го видим буквално на всяко ниво, ако щете на нивото на политическия сблъсък. А това е толкова повърхностно ниво, колкото е наивното и прекрасното в детската възраст“.

“Традициите имат смисъла да ни подсещат, да ни припомнят, да ни показват понякога привидно повърхностни неща, но чрез тях да ни водят към дълбочината“.

Разговора можете да чуете от звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35

Памет за 7 октомври

Две години от трагичните събития на 7 октомври в Израел – последният ден от еврейския празник Сукот. Разкази на очевидци и близки оживяват в деня, който тази година е отново на Сукот. От сутринта медиите в Държавата Израел посвещават предаванията си на събитията от 7 октомври, когато терористични групи на "Хамас" нападнаха израелски селища..

публикувано на 07.10.25 в 16:35