На днешния през 1947 година в Лондон е създадена една политическа международна организация на страните в Европа, чиято цел е била да работи за европейската интеграция (по-скоро интеграцията на държавите от Западна Европа тогава).
За разлика от Европейската икономическа общност (днес Европейски съюз), създадена по икономически причини - "Голямата Европа", както я наричат сега, обръща внимание на правата на човека, демократичното развитие и културното сътрудничество.
Днес държавите членки на Съвета на Европа са 47 с население малко над 800 милиона души. И затова 5 май се отбелязва като „малкият ден на Европа“.
Съветът на Европа и неговата асамблея не създават закони и не изискват един малко по-ограничен суверенитет на държавите членки, както това се изисква от Европейския съюз, но Европейският съд за правата на човека в Страсбург, орган на съвета, е създавал и създава доста проблеми на политици, чиновници, полицаи и военни на високи постове, когато не спазват правата на хората и основните свободи.
Именно на това се гради основата на Съвета на Европа – защитата на правата на човека.
Съвременните задачи на Съвета са далеч повече от онези в годините след Втората Световна война. Днес органите на Съвета се занимават и с интеграцията на своите членове и с културното сътрудничество между държавите на Европа.
Дали имат известно право онези наблюдатели, които смятат че ролята на Съвета на Европа е до голяма степен изчерпана в днешно време, тъй като поне теоретично почти няма държава в Европа, която да не отговаря на критериите на Конвенцията за защита на правата на човека?
Повечето международни специалисти и европеисти не са съгласни с тезата за „залеза на ПАСЕ във второто десетилетие на 21 век“. Това бе и мнението на преподавателя от Катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ д-р Вихър Георгиев.
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
За добрите практики в грижата за бездомните животни в "Нашият ден" разговаряме със Стефан Курдов , журналист, музикант и двигател на гражданската инициатива за създаване на зоополиция във Варна. Курдов заявява: "Водим разговори с ръководството на града. Идеята е да се създадат сертификати за доброволни структури за предпазване на животните от..
В рубриката "Мигранти с таланти" ви срещаме с един финландски художник. Той се казва Томи Нордгрен и е роден в столицата на Финландия – Хелзинки. Учил е в Художествената академия "Пекка Халонен" в родината си, както и в санктпетербургската Художествена академия. За първи път идва в България и пристига в старата ни престолна столица през 2004 година,..
В сила е забраната за лов и риболов, но въпреки това има някои "вратички" да се лови риба в тъмната част на денонощието при определени условия. Какви са те и какво ще правят ловците по време на забраната (но не само това), можете да научите от Росен Мирчев и Асен Масларски – гласовете на предаването "И рибар съм, и ловец съм". Чуйте сладката..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" отново един до друг са рибарят Асен Масларски и ловецът Росен Мирчев. А разговорът е за гората българска. Поводът е стогодишен, та даже двойно вековен – век навърши Седмицата на гората, век празнува и лесовъдското образование в България! Гост на предаването е инж. Иван Ризов, зам.-директор на..
Болна тема ли са скрининговите програми в България – въпросът коментира в Lege Artis проф. Здравка Валерианова , онколог с над 30-годишен опит в сферата на регистрация на злокачествените заболявания, епидемиологията на рака и раковия контрол. Онкологичните заболявания са водеща причина за смъртността в световен мащаб, като ключова роля за..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе обяви финалистите в тазгодишното седмо издание на Конкурса за млад театрален режисьор "Слави Шкаров". Освен от..
Между преводите и футбола – разговор в "Нашият ден" с Радослав Папазов , преводач от шведски и норвежки език и професионален футболен коментатор...
Преди 10 години на 22 април беше открита новата галерия "Стубел" с тринадесет картини от серията "Вертикали" изложбата на Атанас Парушев-Шока "Абстрактно"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
