Професор Анчо Калоянов смята, че самият цар Симеон е автор на сборника с разказите за коне, битки и вълшебни изцеления.
Един ден преди Гергьовден говорим за сборника „Сказание за железния кръст“ (известно още като „Повест за железния кръст“) – едно от най-чудатите произведения на Средновековна България. Сборникът е компилативен цикъл от старобългарски разкази, обединени от чудесата на св. Георги Победоносец. Цикълът е открит през 40-те години на XIX век от П. М. Строев. Смята се, че част от текстовете са възникнали на българска почва („Чудото с българина Георги“, „Чудото с българина Климент“), а други – във византийската книжнина. Авторът на цикъла е неизвестен, няма точни сведения за времето на създаване на Повестта, но със сигурност четивата са оказали огромно влияние върху формирането на обществения мироглед през вековете, вкл. върху религиозните представи както на българите, така и на други славянски народи. Предполага се, че най-вероятно текстовете са създадени и записани през X – XI вв.
За този този уникален документ в стойностна беседа е разговорът с професор Анчо Калоянов, професор Тодор Моллов, професор Иван Станков и писателя Емил Андреев. Двама от събеседниците – Анчо Калоянов и Тодор Моллов са съавтори, заедно с Мария Спасова на научния труд „Сказание за железния кръст и епохата на цар Симеон“.
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
На 26 април 2025 г. (събота), от 11:00 до 15:30 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да прекарат няколко интересни и ползотворни часа, вдъхновени от науката – ученици, учители, родители, деца, студенти, изследователи и граждани. В рамките на събитието посетителите ще могат да видят, че..
На 6 март министърът на културата Мариан Бачев отстрани арх. Петър Петров от поста директор на Националния институт за недвижимо културно наследство..
Новото българско кино, което приковава зрителите към екрана, провокира у заинтересованите от филмовия процес въпроси за това какви са ключовите аспекти на..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
