Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чудесата на св. Георги, видени през очите на средновековни българи отпреди 11 века

Професор Анчо Калоянов смята, че самият цар Симеон е автор на сборника с разказите за коне, битки и вълшебни изцеления.

Един ден преди Гергьовден говорим за сборника „Сказание за железния кръст“ (известно още като „Повест за железния кръст“) – едно от най-чудатите произведения на Средновековна България. Сборникът е компилативен цикъл от старобългарски разкази, обединени от чудесата на св. Георги Победоносец. Цикълът е открит през 40-те години на XIX век от П. М. Строев. Смята се, че част от текстовете са възникнали на българска почва („Чудото с българина Георги“, „Чудото с българина Климент“), а други – във византийската книжнина. Авторът на цикъла е неизвестен, няма точни сведения за времето на създаване на Повестта, но със сигурност четивата са оказали огромно влияние върху формирането на обществения мироглед през вековете, вкл. върху религиозните представи както на българите, така и на други славянски народи. Предполага се, че най-вероятно текстовете са създадени и записани през X – XI вв.

За този този уникален документ в стойностна беседа е разговорът с професор Анчо Калоянов, професор Тодор Моллов, професор Иван Станков и писателя Емил Андреев. Двама от събеседниците – Анчо Калоянов и Тодор Моллов са съавтори, заедно с Мария Спасова на научния труд „Сказание за железния кръст и епохата на цар Симеон“.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10
проф. Златозар Боев

Скоро учени ще "възкресят" птицата Додо

Наскоро проф. Златозар Боев представи най-новата "звезда" в експозицията на Националния природонаучен музей – 3D модел на птицата Додо, емблематичен вид за учените и природозащитниците, който поставя началото на печалната поредица на изчезналите от лицето на Земята видове животни – жертви на човешкото безразсъдство, алчност и непросветеност. Ще се..

публикувано на 28.10.25 в 09:45
инж. Веселина Енева

Еврика! Успешните българи и Националният политехнически музей

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..

публикувано на 27.10.25 в 17:00

Имунитет и ваксини – разумното решение

Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...

публикувано на 27.10.25 в 15:35