В България условията за Отворена наука тепърва прохождат

В определението за Отворена наука се казва, че това е обобщаващо понятие за движението, което цели научните изследвания и резултати да станат достъпни за всички любознателни хора, аматьори и професионалисти.

То обхваща публикуването на отворени научни изследвания, борбата за свободен онлайн достъп, окуражаването на учените да обнародват работните си дневници и улесняването на научната работа и публикуването на научни знания като цяло.

Движението води началото си от XVII век с появата на първите научни списания, когато обществената необходимост от достъп до научни знания води до това групи от учени да започнат да споделят ресурси и да работят колективно.

Днес съществува дебат относно степента, до която научната информация трябва да се споделя. Конфликтът е между желанието на учените да имат достъп до споделени ресурси и желанието на отделни субекти да печелят, когато други субекти ползват ресурсите им.

Въвеждането на отворен достъп до научна информация и научни данни у нас е свързано с приоритетите, заложени в национални стратегически документи за развитие на науката, изследванията, иновациите и разпространението на научни постижения.

В Оперативния план за изпълнение на първия етап на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 и в националната концепция за прилагане на принципа на отворен достъп до научна информация са анализирани тенденциите в развитието на отворената наука и са заложени необходимите стъпки, действия и предпоставки за утвърждаване на инициативата за отворен достъп.

Създаването на Българския портал за отворен достъп до научна информация е важна стъпка в процеса на развитието на отворената наука у нас.

По този начин ще се осигури възможно най-широк достъп до научни публикации и това ще допринесе за развитието на науката и разпространение на научните разработки и постижения сред обществото.

Темата коментира в “Законът и Темида“ проф. Венелин Терзиев.

“Процесите, свързани с науката и образованието са особено важни. Най-малкото по две причини. Общественото развитие и социалните политики или въобще социумът, следват науката и технологиите.“

“Знаем в исторически аспект, че всяко откритие води напред обществените процеси. Затова законовата регламентация или формирането на обществените отношения в тази област, в наука и образование, са особено важни за развитието на обществото.“

“Може би те по някакъв странен начин остават встрани от политическите процеси. Говорим за такива не като политика, а като политики за развитието на обществото. Те са особено важни, защото са онзи бекграунд, който дава тласък на развитието на обществото.“

“Това, което се случва сега в обществото и конкретно в българското общество, европейското и в целия свят, ни казва, че трябва да обърнем особено внимание на тези два елемента – образование и култура.“

“Резултатите  от тези промени и трансформации са видими след пет, десет, петнадесет и повече години, ние внимателно трябва да ги обсъждаме, анализираме, да взимаме адекватни и правилни решения. Дали тези решения са навременни, мисля че доста закъсняхме.“

“Може би в периодите, когато се преобразуваше образователната система, ние я запазихме като автономна. Академичната автономия даде възможност тя да се съхрани в прехода на обществения ни строй – от социалистически към пазарна икономика. Но може би дойде времето, в което тя трябва да бъде добре анализирана, обсъдена и огледана, за да може да се направи онази крачка за реформа, която да даде добри резултати след време.“

“Може би е важно да представяме и показваме науката пред обществото и хората. Защото като че ли обикновените хора приемат науката като нещо абстрактно, което се случва извън обществото, и то не е особено полезно. Битува мнението, че едни пари отиват за развитието на науката, а тя на се вижда от хората, не се потребява от тях.“

“Особено важно в тази мисия е споделеното знание. Ако го споделяме по подходящ начин, който да допринесе било то за нашето поведение, за нашата култура, било то за нашето развитие, е важен и ценен дори той да е незначителен.“

Как подпомагат Отворената наука създадените условия у нас?

“В България условията за Отворена наука тепърва прохождат. Ако сметнем, че платформите на отделните висши училища и университети, където се качват публикациите, сборниците с доклади от научни конференции, техните научни списания, са открити платформи. Да, това се прави от години.“

Български портал за отворена наука

“В България съществува вече портал за отворена наука, друг е въпросът за нейната пригодност за ползваемост от широкия потребител. Част от научните изследвания, анализите, разработките на българските учени са написани на със стил и начин, по който не могат да бъдат достъпни до обикновения потребител.“

“Моето разбиране за отворена наука – освен, че тя трябва да бъде с достъп до външната среда, а всички ние представляваме външната среда на онази вътрешна среда на научната общност. Да могат преведени на един достатъчно добър и приемлив научен език да бъдат разбираеми за широка общност от хора.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.