Нарушение на права, а не легитимни ограничения с цел управление на епидемията – това е знакът на 2020 г.
Бяха засегнати правата на стотици хиляди български граждани, включително правото на лична свобода и сигурност. Правото на личен и семеен живот. Правото на мирно събрание. Свободата на изразяване. Правото на придвижване. Правото на труд и образование, както и правото на здраве.
В редица случаи властите използваха противоепидемичните ограничения, за да задушат критични политически и граждански изяви срещу техни политики.
В деня на представянето на годишния доклад на Българския хелзинкски комитет темите за човека и неговите права са особено актуални.
С коментар в “Нашият ден“ участва Надежда Цекулова от БХК.
“За съжаление посоката се превръща в тенденция в последните години и тя е към влошаване на средата и общото състояние на правата на човека в България. За съжаление през 2020 пандемията допринесе за това тази негативна у нас тенденция да намери своите проявления в международен мащаб.
България не беше единствената държава, в която балансът между легитимните ограничения, необходими, за да се осигури максимално здравето и живота на хората, и преминаването на границата им в посока нарушаване на човешки права и свободи, беше трудно поддържан. Заради тази тенденция, за която стана дума, обаче у нас тази граница у нас многократно и в различен контекста беше преминавана.“
Трета глава на доклада – защита от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание
“Тази глава години наред обръща внимание на спецификите на един много чувствителен през 2020 г. проблем, на който периодично се обръща внимание. Това е начинът, по който институциите се отнасят към хората в затворените институции.
По какъв начин държавата ни се грижи за хората, които са изцяло в нейна власт. В тази глава попада например полицейското насилие. Знаете, през 2020 г. заради ескалацията на антиправителствените протести, с които се искаше оставката на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, имаше повишен интерес към тази тема.
Със съжаление трябва да отбележим, че страната ни не просто не е постигнала значим напредък в тази сфера, а продължава да дълбае дъното.
През 2020 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа – върховният орган, който следи за спазването на решенията на Европейския съд по правата на човека – излезе с резолюция по тази тема. Това е висша мярка, с която се казва на държавата, че не изпълнява определени решения и че е крайно време те да бъдат изпълнени.
Бяха произнесени много голям брой решения на Европейския съд по правата на човека, мисля че бяха 10, с които бяха установени нарушения на правото на живот и забраната за нечовешко отнасяне. В същото време бяхме свидетели на инциденти, които дават основания държавата отново да бъде подведена под отговорност под този параграф.
Това е една от точките, по които за съжаление отбелязваме сериозен регрес и висока тревога както на национално, така и на международно равнище.“
Пандемията
“Не знам дали има български гражданин, който в един или друг момент да не е бил карантиниран през този период. Едно от нещата, които в най-голяма степен засегнаха правата, беше липсата на възможност карантинирането да бъде оспорено.
Има изискване, когато човек бъде лишен от свобода, карантинирането е своеобразно лишаване той да има възможност да оспори аргументите, с които е лишен от свобода, в обозрим срок и този срок трябва да е в рамките на това лишаване, за да има смисъл.
В България това продължава да е невъзможно и към днешна дата. Няма бърза съдебна процедура, с която карантинираният да може да оспори поставянето си под карантина.
Това е сериозен проблем, който е следствие от проблеми, които България традиционно и години наред има, свързани с липса на достатъчно адекватна преценка при задържането под стража в досъдебното наказателно производство.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg