Език свещен богослужебен

Поредният разговор за думите, точно в празничния 11 май, в който православната ни църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий – просветители на славянството и съпокровители на Европа, е за славянския български език, който е признат и се утвърждава като свещен богослужебен език не само в славянския православен свят. От опит знаем, че под изтритата от повтаряне повърхност на уж до болка познати факти, се крие бездна от непознати или неосмислени подробности. Какво е дало основание няколко езика да бъдат приети за свещени и статуквото да бъде толкова ревностно отстоявано от църквата. Защо преводачите са рискували да извършат непростимо предателство спрямо Божията истина и какво е останало от тези дълбоко вкоренени убеждения днес. За това разговаряме с проф. Славия Бърлиева, изтъкната изследователка на Кирило-Методиевото наследство, която представя малко известната теза, че по времето на борбите за влияние на църквите върху духовния живот на разноезичното население на Европа, по-скоро графията, буквените знаци, са били натоварени със сакрална мощ, дори когато богослужението се е извършвало на местния език.